Musica en ti

Сблъсака

Каролина седя на пейката молеща се това което гледа да не свършва. Пред нея имаше огромен панаир във формата на любимото и животно. Куче. Тя се изправи за да снима красотата която виждаше. Тя веднага скри фотоапарата си и влезе в панаира. Макар и да не беше много разговорлива тя обичаше да ходи на такива места. Все пак беше на 10 години. Майка ѝ я беше оставила когато беше на 7. Тя още не може да си представи колко хубаво щеше да бъде ако имаше майка и баща, но не. Само вуйчо ѝ я искаше, той я беше отгледал като негова дъщеря. От нищото както си скачаше на батута се блъсна в едно момче. Тя падна заедно с него. Момчето се изправи и ѝ каза:
—Много съжалявам.-той и подаде ръка в знак тя да я поеме и да се изправи.

Когато това стана момчето започна да ѝ говори:

—Наистина много съжалявам. Е, аз съм Агустин.

Каро седеше пред Агус и нищо не казваше:

—Какво ти става?

—Аз ще трябва да вървя.

—А името ти?

—Каролина Копелиоф.

Дълго време той не можеше да си избие Каро от главата. Мислеше само за нея и как се запознаха, когато стана на 14 той все още си мислеше за нея, а какво правеше тя..живееше и страдаше.

Когато Агус беше на 15, а Каро на 14 и двамата бяха излезли на разходка (но не заедно) Агус се оглеждал да не да срещне момичето отново. Той точно това искаше. Агус седна на тревата и извади скицника. Той не можеше да рисува но въпреки това се пробваше. Каро много обичаше да снима и го правеше постоянно. Те двамата бяха много близо един до друг но дори не го осъзнаваха. Агус стана и прибра скицника. Той видя Каро и я позна. Тя беше седнала на земята и снимаше. Не се беше променила много. Той тръгна към нея:

—Здравей.

—Познаваме ли се?

—Да, бяхме се запознали когато бяхме малки, на онзи панаир спомняш ли си?

—Не и не ми прябва.-тя понечи да си тръгне но Агус я хвана.

—Тогава да започнем на ново. Аз съм Агустин.

—Аз съм…

—Знам, Каролина Копелиоф.

—Но как?

—Каро, от когато се запознахме не мога да си те избия от главата!

—И какво трябва да направя аз?

—Искам нови приятели не те карам но, знам, че не се сприятеляваш лесно и не говориш много. Не знам защо, но ти предлагам да имаш приятели.

—Не ми трябват приятели Агустин.

—Значи отказваш?-Каро не каза нито дума повече и си тръгна.

11. 2011 година (Каро е на 16, Агус е на 17)

От както Каро и Агус се отрязаха преди години. Каро много страдаше без приятели, без семейство, само с един вуйчо. Не, че не го обичаше но ѝ се искаше и семейството ѝ да беше там.

За да се успокоѝ тя излезе на разходка. Гледаше на долу и хич не забеляза, че скоро ще се сблъска с някой, когато това става тя падна и погледна на горе, беше Агустин:

—Ти да не ме следиш?-каза тихо тя, но Агус я чу.

—Да Каро, следя те. Ако беше така до сега щяхме да сме се виждали 50 пъти и да си започнала да ме харесесваш.

—Нямаше, но за другото си прав.

—Та, искам да ти кажа, че поканата ми все още е в сила. Моля те, ела!

—Ъгх, добре приемам.-вътрешно тя крещеше от радост, искаше да се усмихне но вече не можеше. Всичко се беше провалило, остава само с един вуйчо и сега не иска и не може да се усмихва.

—Супер, ела ще те запозная с всички.-той зареде Каро в една градина с дълги прави хубави пешеходни улици.

—Това е Карол-посочи едно момиче с хубава усмивка, която махна на Каро, тя и кимна.

—Това е Себастиан-Агус посочи едно хубаво момче, което се смееше заедно с Карол.

—Това е Руджеро-когато Каро погледна към Ру сякаш очите ѝ светнаха, тя не знаеше какво е това чувство затова спря да го гледа.

—А това е Рамиро-той посочи момче с рошава коса.

—И ето това са сестрите Ана и Киара.-след като Агус представи всички Каро запита:

—А има ли още някой?

—Познаваме още три момичета но само ги познаваме, те са обсебени от модата и се правят на кифли, четири думи: не сме им приятели-каза Карол.

Каро седна на пейката до Себас и Кари и се чувстваше прекрасно, но знаеше, че когато се прибере мъката ще е още по-голяма, а щастието ще намалее...

Хейй, как е новата ми история? Благодаря много на ralicaTurlakova за чудесната корица!😘😘😁