Здравейте, сигурно се чудите коя съм аз.
Аз съм Мелъни на 16 години съм, живея с майка ми, брат ми, сестра ми и баща ми в град Мантерес. Ние сме заможно семейство, и си живеем идеално. Най-добрата ми приятелка се казва Андрея с нея се познаваме повече от 10 години. Прекарвам повечето си време с нея, или излизъм на вън с Ели.
И така да се каже това е моят живот описан в ,,две думи".
ДЗЪН ДЗЪН!
-Ало?-казах аз чудейки се кой е
-Хайде чакам те вече два часа идвай вече- каза гласът на телефона
-Ъъъ...може ли да знам кой е?-казах аз смеейки се
-Андрея е!- каза троснато Анди
-А..да напълно изключих че ме чакаш съжалявам- казах аз смеейки се с глас
-Добре хайде аз те чакам- каза Анди.
Обаче аз не знам какво да си облека мисля че тези дънки и блуза са добре..
Облякох ги на бързо и хукнах да тичъм към Анди защото вече беше 13:28 и щях да закаснея за часа на мис Синдрова а имам да представям доклад.
-Хайде...13:29 е имаме една минута -каза Анди ядосано
-Добре..добре-и тръгнахме към стаята
Там беше и Шон той е уникален, страхотен оф..просто всичко прекрасно на света.
-Хей, Мелъни- каза Шон усмихвайки се
-Да Шон-казах аз все едно щях да умра направо пеперудите в стомаха ми полудяха
-Заета ли си довечера-каза Шон гледайки ме право в очите
-Не за сега не съм си правила никакви планове- казах аз и почервенях като домат
-Днес отварят един як клуб и ако искаш ела- каза Шон
-Ами...добре става- казах аз и не спрях да се усмихвам
-Ми добре ние с групичката ще минем да те вземем в 20:00 от вас-каза Шон подсмихвайки се
-Ок-казах аз и отидох към класната стая
Значи довечера ще ходя на клуб със Шон...дали сънувам..мисля че е истина дали...направо пеперудите в стомаха ми полудяха.
YOU ARE READING
Любов, страх и още нещо..
Teen Fiction-НЕ НЕ НЕ Недей да ме оставяш Недей - каза той и падна ридаейки на колене - Не можеш да умреш обичам те не можеш. Любов, страх и още много други неща се струпват в живота на едно 16 годишно момиче. Колко ли препятствия трябва да премине за да от...
