12.Какво става....

80 8 0
                                    

След минутка мълчание Крис ме погледна в очите...и нещо изтропа в една от разбитите стаи аз подскочих от страх и Крис ме прегърна, сигурно осети че ме е страх..
-Няма старшно сигурно нещо е паднало все пак това имение е доста старо- каза Крис и се отдръпна от мен
- Може прав си, но става ли да ми кажеш наистина защо ме извика- казах аз и запопнах да си преплитам пръстите
- Мисля че вече ти отговорих исках да те видя - каза Крис и ми подаде прекрасна черно-червена роза
-Много е красива, за първи път виждам такава- казах аз и я взех от ръцете му
- Радвам се че ти харесва но тя е за друго момиче- каза Крис усмихвайки се.
Какво за друго момиче ли...не сдържах сълзите си и те започнаха да падат една по една.
Но какво значеше това а-аз го ревнувам....
- Спокойно шегувам се разбира се че е за теб аз не познавам никой- каза Крис и изтри сълзите ми
- Как така не познаваш никой- отвърнах аз и го погледнах
- Няма значение- отговори той и се запъти към втория етаж.
- Моля те обясни ми грижа ме е за теб- казах аз и се зътичах към него и го прегърнах.
Осещах топлите му съзли, едва се сдържах и аз да не заплача с него...
-Крис не плачи недей моля те..- казах аз и го прегърнах още по силно
Не можах да издържа и заплаках с него. Той седеше неподвижен а аз го бях прегърнала. След няколко секунди осетих как и той ме прегърна...
- Недей да плачеш зареди мен - прошепна ми Крис и ме придърпа още към себе си.
- Няма ако и ти не спреш да плачеш и ми обясниш- прошепнах му аз.
Той отпусна ръцете си повдигна моето лице към неговото и ме целуна...усещах как сълзите му не спираха да капят. След секунда той се отдръпна и седна на един счупен стол..
- Защо се правиш че те е грижа за мен?- попита ме той и ме погледна с една доста странна физиономия
- Не е вярно грижа ме е за теб а-аз мисля че те...- и нещо се едно заседна в гърлото ми
-Какво мислиш....- каза Крис и ме покани да седна до него
- Н-нищо зарежи просто се обърках.- и седнах до него
-Добре, щом казваш няма да те карам на сила- и ми се усмихна
Вече беше 02:00 и стана много студено аз започнах да треперя..бях много изморена.
-Аз мисля да тръгвам стана късно- и станах от стола
-Ффф...добре моля те утре ела в изоставената площадка знаеш я нали вече си била там- каза Крис и се усмихна
-Ще видя но май няма да мога- отговорих аз всъщност утре имах свободно време но мисля да изляза с Адни
- Ок но аз ще те чакам и ако не дойдеш няма да се сърдя спокойно - каза Крис и изчезна

А\б
Здравейте не бях качвала от една седмица защото имах много работа и ще се постарая тези дни да кача още няколко части надявам се историята да ви харесва❤💙💚💛💜

Любов, страх и още нещо..Where stories live. Discover now