"Ние няма да видим смъртта тук през деня."
- Lorde
Тя влезе в Центъра и поздрави рецепционистката.
Тя влезе през познатите коридори и зави надолу по коридора. Тя избута двойните врати и вдиша миризмата на старите хора.
Нейните очи трескаво претърсват стаята, докато не забеляза когото търси.
Тя бързо отиде към старата жена, седяща на инвалидна количка.
-Бабо! - тя каза силно, така че възрастната жена да я чуе. - Как си?
Жената се усмихна към нея, но тя изглеждаше различно.
Тя леко докосна рамото на жената.
- Точно тук, бабо.
Жената я поздрави и двете започнаха да говорят небрежно.
- Кара, как е майка ти? - жената я попита.
Тя се намръщи.
- Още по-зле. Мисля, че трябва да я изпратя на рехабилитация.
Баба й търсеше сляпо ръката й, докато тя не постави нейната гладка ръка върху набръчканата на баба си.
- Кара, не харесвам това, че живееш сама с майка си. Тя е нестабилна.
Тя се намръщи. Освен баба си, майка й и е всичко, което тя има.
- Кара, децата в твоето училище държат ли се по-добре с теб?
Тя отговори с не.
- Е, може би, ако им разкажеш за твоето положение, може би те ще спрат да те наричат с такива гадни имена.
Тя се засмя.
"Не се нуждая от съжалението на хората, за да се държат добре с мен."
КРАЙ
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
ESTÁS LEYENDO
Slut
Historia CortaЗа момичето, Чието сърце беше разбивано Веднъж-прекалено-много пъти От момчетата, които никога не видяха, че си струва. ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ All Rights Reserved to @Authoritative Превод от Английски: Hunter Rose ( @antireputation ) ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ #2 i...
