You Killed My Heart 2 / Harry Styles

Chapter 21 ФИНАЛ

Саша си тръгна гордо, оставайки момичето в пропастта. След няколко минути мина един човек, който явно си търсеше място за ловене на риба, защото в пропастта имаше малка рекичка. Той се загледа внимателно в далечината, където видя през малките храсти някакво тяло. Приближи се бавно към него и щом видя кръвта и момичето веднага забърза крачката. Хвърли голите клони, на които им бяха упадали листата, заради сезона и надигна притеснено главата на кървящото момиче. То се отпускаше в ръцете му без да помръдне или гъгне. Мъжът я взе в ръцете си, защото видя, че тя кърви. Вървеше колкото се може по-бързо към колата си, опитвайки се да не се спъне във малките камъчета по неравната пътека. Щом стигна до автомобила я постави внимателно на задната седалка в легнало положение и запали двигателя, след което тръгна с бърза скорост към болницата.

През това време в болницата.

Беше минал половин - един час и Хари бавно отвори зелените си очи. Премигна няколко пъти и се огледа. Единственото, което чуваше бяха системите и досадното им звучене. Стените бяха в светъл прасковен цвят и беше тихо, сякаш нямаше никого в сградата. Момчето разбра, че се намира в болница. Последният спомен в главата му бе, когато Анабел се прибра. После усещаше умора, отпадналост и нестабилност. От там нататък всичко му се губеше. В сравнение от преди сега се чувстваше по-добре. Носеше някаква бяла "престилка" на сини точици и усещаше вързанките, които я крепяха отзад. Искаше му се да види Стюарт или поне този, който е дошъл да го види. Ако някой въобще бе тук. Рошавото момче не знаеше от колко време седи в тази стая, но навън все още бе ден, така, че явно не е минало много. Изведнъж в стаята влезе една медицинска сестра, която носеше поднос с храна, усмихвайки се лъчезарно.

- Крайно време беше някой да дойде. - недоволстваше Хари. - Няма ли някой, който ме познава да е тук?

Сестрата се доближи до него и остави таблата на малкото шкафче до леглото, след което го погледна.

- Да, момичето, което дойде с вас е тук, но.. Тя не може да дойде, защото е в много по-критично състояние от вас.

- Какво? - въпроса рязко излезе от устните му.

- Не се напрягайте, починете си! - каза сестрата, оправяйки възглавницата му.

- Веднага ми кажи какво е станало! - изсъска Стайлс, надигайки се от леглото.

- Моля ви, легнете и се успокойте!