The red thread || КФФ 2017

01/1

Есенните листа започваха да окапват от дърветата, времето захладняваше драстично, с напускащото ухание на летен дъжд и все по - силният аромат на застудяван , хората започваха да носят по - тъмни и дебели дрехи, чиито високи яки и качулки скриваха лицата им . Това значеше само едно - есента идваше с пълната си сила, Чангкюн отново вървеше по пътя си, чувайки как хората го коментират определено това не беше едно от най-приятните неща за него, усещаше движенията на студените им устни да оформят неговото име , независимо, че не ги виждаше той пак усещаше смръзяващите им думи, отново ужасното главоболие завзе главата му, всеки ден едно и също щом започнеха коментарите по негов адрес се започваше и агонията. Хапчетата не му действаха вече от години, не, че не беше свикнал с убийственото главоболие след като действието на лекарствата спря, но това беше съвсем друго нещо. Всеки път, щом главоболието му се появяваше и така нежеланата дарба идваше с пълната си сила, започваше да вижда нишките на живота - всички бяха свързани, водеха към един път, но самият Чангкюн не знаеше накъде водят беше го страх да започне да следва нишката до края й. Според него, ако нещо имаше начало, трябваше да има и край и да води някъде. Беше любопитен, но и толкова страхлив, с времето беше започнал да не обръща внимание на тези нишки, дори някоя да си е променила цвета, Чангкюн нямаше и да забележи, защото в очите му всички нишки бяха едноцветни, скучни и просто свързани за другите.

Човешката душа е свързана с хиляди други, но изчезне ли една, тя срива онези хиляди като домино. Чувството душата ти да бъде в капан и да няма измъкване от него беше точно онова чувство, което Чангкюн изпитваше заради собствената си дарба, сякаш нишките се обвиваха около врата му, а след това се притискаха към гръкляна му и се опитваха да го задушат. Според думите му,дарбата се описваше като "наказание". Наказание, наложено заради грешките на дедите му.

Чангкюн прибра ръцете си в черните си дънки, усещаше полъха на студения ветрец, галещ лицето му, устните му потръпнаха, а останалата част на тялото му настрхъна. Съдбата понякога си играе лоши шеги с хората - от нежалани дарби до събития, променящи живота ти. В мигът, в който Чангкюн надигна глава, забеляза нишка, която се открояваше от останалите, а именно неговата собствена. Обикновено едноцветната гама беше типична за нишките, а тази бе червена. Вълна от лоши чувства започна да превзема тялото на младежа, дори не го беше страх дали ще се случи нещо - бе го страх заради цвета. Червена като кръв. Имаше много варианти, интереса да тръгне по тази нишка беше голям, но страхът наделяваше. Чангкюн реши да последва него си и да игнорира както обикновено случващото се. Цветът на нишката отново започна да възвръща своя скучен и еднообразен спрямо останалите цвят. Чувството за страх започна да се изпарява, за секунди напусна тялото на момчето и погледът му се вдигна нагоре, заглеждайки се в тъмното небе, което не предсказваше нищо добро освен дъжд, мрак и евентуално някой друг гръм.