Closer To Heaven (H.S.Bulgarian Fanfiction)

Chapter Eighteen:Last Words

Ейвъри се събуди с изгрева, размърда се внимателно за да не събуди спящия до нея Хари, който бе провесил ръка върху нея и я бе притиснал до топлото си тяло. Обърна се към него и огледа лицето му озарено от меката слънчева светлина. В съня си изглеждаше толкова спокоен и беззащитен, момичето се усмихна и проследи с пръст веждите спусна се към носа му и стигна до пухкавите му розови устни, които леко се разтвориха при допира й и тя се усмихна още по-широко. Спря се защото се страхуваше да не го събуди, а имаше чувството, че със събуждането му розовия балон на щастието й щеше да се спука както предния път. Винаги когато отношенията им се подобряваха настъпваше някаква промяна и той се отдалечаваше още повече. За това и не искаше да отстъпва на надеждите си въпреки, че й се искаше този път да й остави някаква малка пролука и да се добере до онова момче което бе видяла предишния ден на гробището. Затвори очи и се остави на хаотичните си нелепи надежди.

- Добро утро. – промърмори сънено на обличащото се момче срещу нея.

- Добро утро. – отвърна сухо и тя седна увивайки се в чаршафа. Той не каза нищо повече, а тя продължаваше да го гледа как се облича.Лесно можеше да види, че не е в настроение и нямаше смисъл да се опитва да бърбори хаотични неща за да завържат някакъв обикновен разговор. След дълга борба със себе си събра смелост за да изрече следващите си думи.

- Получих писмо от медицинския университет в Швейцария, предлагат ми да уча там. – каза и прехапа устни.

- Браво. – каза без да я поглежда и тя леко се сви. Отново се беше случило и пак бе поставена пред свършен факт и нямаше какво да направи освен да го гледа как отново се отдалечава.

- Все още го обмислям, но може да приема. – продължи уклончиво с надеждата да получи друг отговор.

- Хубаво. – каза и розовия балон се пръсна на парчета, щастието й еуфорията й от преди ги нямаше, а бяха заместени от болка и огорчение.

- Реших, че ще искаш да знаеш. – промърмори тихо и заби поглед в бебешко розовата завивка. Този път той се обърна към нея и я погледна.

- Ейвъри това, че спах с теб не означава, че имам контрол над изборите ти. Свободна си да правиш каквото си искаш. Сделката си е сделка, казах ти, че всичко приключва когато се отърва от онова копеле. – отвърна и всичко онези глупави наивни надежди как малко по малко успява да се докопа до онова зад студената външност се разбиха и парчетата се забиха право в сърцето й.