Too Different 🖤💦[ЗАВЪРШЕНА]

Ново начало?

Изминаха се две седмици от борбата...две седмици , откакто Алекс ме заряза.

Нашите ми забраниха да излизам , нито с Хейли, нито с Алекс...само с Колин, който не ми беше продумал нищо. Наложи се да живее при нас, но дори така пак не разговарях с него. Излизах от стаята си само, за да ям а през другото време бях на училище и после пак обратно в тъмната ми крепост. Което значеше, че вече прекарвах повечето от живота си в една стаичка.

Колкото се отнася до училище...ами запазих контакт с приятелките си и Хейли, но не ги възприемах много добре...през повечето време мълчах...стоях там, колкото да присъствам, за да не остана напълно сама. С Хейли се отдръпнахме една от друга...тя продължи контакт с Ноа..те наистина се обичаха...на което честно казано много завиждах...завиждах на интимността, която имаха... сигурно се питате какво стана с Алекс. Ами виждах го само по коридорите, където всеки път беше с различно момиче...той ме преглътна толкова лесно...а аз...аз си оставам с разбитото сърце. Дори в историята се премести до различно момиче. Все мексиканки. Той ме разочарова толкова много. Ако знаех, че е такъв човек никога нямаше да го заобичам....но това май е очевидно.

И така стигаме до онзи ден .... 19 април, следобед. Стоях си в стаята и вършех обичайното- пишех си домашните, учех без спирка и слушах музика. Поне едно беше от полза...успеха ми се вдигна. И то много. Нашите бяха горди, което много ме радваше....но....но виждах, че се притесняваха за състоянието ми. Слязох по стълбите, за да хапна нещо и видях нашите да си шушукат нещо. Аз започнах да си тананикам песен, за да ме забележат преди да са започнали да говорят колко съм зле и така нататък.

- О ...мила здрасти...какво правиш? Как си - ох...пак се почва...притеснението ...като че ли съм психично болна.

- Добре съм ....мерси за загрижеността, но не мислите ли, че прекалявате малко, а ? - вбесих се ...нямаше повече да търпя постоянно да се държат така с мен... та аз съм просто една ядосана тъжна тийнейджърка, за бога.

- Бритни не мислиш ли, че трябва да се държиш малко по - добре с вашите? Ти сама ги подлагаш на грижи...Защо не оставиш учебниците за момент и не вземеш да се забавляваш...до кога ще цивриш за това копеле. Забрави го ...аз съм тук...и винаги съм бил . Не го забравяй, ясно?! - гласа на Колин...ах този познат глас...може би беше прав...трябваше да го преглътна...Алекс ме забрави с лекота... и аз трябваше да продължа ...крайно време беше.

- Не знам, Колин...какво искаш да направя. Не мога прсото да щракна с пръсти и да забравя. - Колин много добре беше изпитал това чувство...но с мен.

- Аз ще ти помогна принцесо. С мен ще го забравиш....Е? Идваш ли? - той подаде ръката си и се усмихна победоносно...и знаете ли какво. Точно това щях да направя...стига със сълзите..от сега нататък нямаше да мисля за този идиот...е ...по-скоро щях да се опитвам да не мисля.

Поех си въздух преди да започна поредното ново начало...когато препълних белите си дробове с въздух се усмихнах и поех ръката му.

- Добре! Съгласна съм!..Идвам с теб! - той се ухили до ушите...сякаш му бях купила ламбо или нещо....*не, че си нямаше вече де*

И двамата потеглихме навън. Тичахме до колата му. Щом влязохме и той потегли, въздуха , който се блъскаше в порите ми ме накара да се чувствам като преди...спокойна...силна ...бяла ...захарна ...кучка. Толкова ми хареса тази тръпка...и Колин ме караше да се чувствам постоянно така...независима от никого.

Отцепих колонките в колата и той веднага натисна гастта. Разперих ръката си от прозореца и я оставих да се вее през вятъра.

- Къде точно отиваме? - съвсем не ми пукаше... доверих му се... където и да беше щях да съм доволна, стига да не се сетя за ....

- Ще видиш принцесо...Ще видиш....