07.01

218 37 0
                                    

Бях изкачила високата сграда. Надвесила се, изпитах страх от леко-голямата височина. Колкото и притеснение да беше изпълнило цялпто ми тяло, решението ми нямаше да бъде променено. Не и сега. Не и утре. Защото утре нямаше да съществува.
Погледнах за последен път изгрева, слънцето, появяващо се току-що и огряващо всичко живо. Едно от нещата, които щяха да ми липсват в живот, пълен с мъка и тъга.
Това беше така жадувания ми край.
Започнах да броя до 3.
1. Поех си дъх.
2. Затворих очите си.
3. Скочих от високата сграда.
Сега бях свободна като птица. Не само тялото ми летеше, но и душата ми.
Това беше така жадувания ми край.

t h e    l i s t.✔Where stories live. Discover now