Texting with my enemy/Чатене с моя враг

Глава 1

Беше петък след училище. Най-спокойно седях на стола си и пишех домашно по математика, когато телефонът ми извибрира. Отключих го и видях, че някой ми е писал.

"Веднага ела в нас" - това бе изпратено. Не знаех кой е, но въпреки това отговорих.

Анна: Ъъъм... Познаваме ли се?

?: О съжалявам объркал съм
Все пак да се запознаем

Анна: Съжалявам, не разговарям с непознати.

?: Хайдее ще станем приятели

Анна: Ох, добре. Моето име е Анна. На 17 съм.

?: Добрее
Аз съм Мак. На 19 съм

Анна прекръсти Мак

Анна: Е, а сега нека се опознаем повече.

Мак: Ох сега не мога
Трябва да пиша на едно момичв
*момиче
😂

Анна: Пропуснал си и препинателни знаци.

Мак: Всъщност няма значение как пишеш стига да не е за училище ила работа
Ако чатиш с приятели е ок

Анна: Приятели?! О, моля те, току що се запознахме.

Мак: Както и да е имам работа

Анна: Добре. Чао!

Мак: Бб

О, боже! Ние преди по-малко от минута разбрахме имената си, а той ще ми казва, че сме приятели! Е, не, че не искам да сме такива, но... Това е малко прибързано. Но... Честно да си призная, малко ме е страх да не се влюбя...