Духът на Бейкърсвил

   Лизи незнайно защо се събуди сякаш водена от вътрешен инстинкт.
Излезе от палатката на Сам и се огледа, чак сега забеляза пълната луна и тъмно оранжевия й блясък. В далечината се чу кучешки вой а няколко гарвана излетяха с крясък от уличния стълб, чиято светлина примигваше зловещо. Сякаш обладана Лизи се насочи към къщата, отвори вратата и влезе вътре. Пое по прашните стари стъпала към кулата и влезе вътре. Всичко беше побеляло от прахта и гирляндите паяжина висящи от стена до стена а в ъгъла видя най-ужасяващото нещо през живота си, скелетът на стария Бейкърсвил. Побягна с всички сили навън, но на вратата имаше някой. Тя изпищя, но никой не я чу и със сълзи на очи промълви
- Моля те, не ме наранявай.
Не последва отговор, но духът написа на прозореца който се беше запотил "Помогни ми"
- Как? Как да ти помогна?
Сякаш като забравено умение, Бейкърсвил промълви
- Помогни ми, помогни ми да продължа напред.
- Какво да направя? - попита Лизи
- Бях убит, бутнаха ме по тези стълби и си счупих вратът - каза той сочейки към стълбите за кулата - трябва да изгориш костите ми за да мога да си отида в мир.
- Какво ще стане след като го направя?
- Погрижете се за имението ми, винаги съм искал да го даря на дом за сираци за да могат да живеят по добре.
- Ще опитам да ти помог... - духът изчезна преди да довърши изречението

   Бягайки тя излезе и събуди всички, без дори да и направи впечатление колко близо бяха заспали Джей и приятелката й.
Разказа им накратко какво се случи а Джей я прекъсна
- Не трябваше да отиваш там сама Лизи!
- Е... Ще ми помогнете ли?
- С теб сме - отвърнаха и те
След като взеха костите на Бейкърсвил, след упорита борба с паяжината, излязоха навън а там току що бе заваляло сняг.
- По дяволите, сега къде се предполага да запалим огън?
- Защо не в камината на къщата? -подхвърли Сам саркастично
Когато влязоха отново вътре, положиха останките в камината и ги заляха с бензин който бяха взели от колата. Ейми намери кибрит и драсна една клечка която угасна почти веднага, опита с втора, трета и най накрая успя да запали камината. Докато скелетът гореше, Бейкърсвил се появи отникъде и гледаше как пламъците изпепеляват някогашното му тяло и с усмивка на лице се разствори във въздуха.
- Половината работа е свършена. - каза Лизи
- Да се захващаме с другата половина и да изчезваме!
- Как? Незнам как стана това, но за няколко минути е натрупало сняг от който не може да се отвори вратата. - прекъсна ги Джей
- Старецът ми каза, че има заден вход. Да опитаме от там! - отговори му Лизи
Когато отидоха разбраха, че снегът е по малко и без затруднение излязоха навън.
- Да го направим заедно?! - предложи Ейми
Всеки грабна по една шепа от пепелта на стария и ги хвърлиха във въздуха. Вятър задуха силно а прахта се събра в изображението на Бейкърсвил, той им благодари с жест а зимния студен вятър го развя из целия двор сякаш да се сбогува с собствеността си...
- А сега какво? - попита Сам
- Като за начало трябва да знаеш нещо. - отговори сестра му и сключи пръсти в тези на Джей
Сам остана стъписан, но това трая само няколко секунди и с усмивка отиде и ги прегърна и двамата казвайки
- Крайно време беше...