The Lying Game < H.S >

7.

* Хари *

Вървях към стаята, в която имах час. Точно преди да вляза вдигнах глава. Пред мен се разкриваше невероятна гледка. Джордан беше придърпал Валъри към себе си и се опиваше да вкара езика си в устата й, а тя дори не помръдваше.

Вбесих се. Вчера ми се правеше на загрижена, че скъпият й приятел  ме беше подредил и как не трябвало, а днес скача в ръцето му.

Разбутах хората около мен и тръгнах към изхода. Вече нямах желание да влизам в час.

Излязох на двора и запалих цигара. След първата дръпка вече се чувствах по-спокоен.

Тази малката как се прави на мила и невинна пред всички. Пърха с мигли, лепва една фалшива усмивка и си мисли, че целия свят е неин. Ще покажа на всички колко долна е всъщност.

Изгасих цигарата си и я хвърлих. Реших да вляза в час, след като се успокоих. Имах час заедно с малката лигла и кучето, което тича след нея, все едно е кокал с месо.

- Стайлс, отново закъсняваш! - госпожа Купър ме погледна строго през малките си очила.
- Лични причини! - отвърнах отегчено.

Всики път се случваше едно и също. Тя ме смъмряше, че закъснявам, аз отговарях по един и същи начин и тя казваше:

- Сядай си на мястото! И да не се повтаря повече. Не искам никой да ми прекъсва урока. - извъртях раздразнено очи и си седнах на мястото, което беше точно зад малката Валъри.

Време е за буря в рая.

Бутнах я леко, за да се обърне.

- Вал, благодаря ти за снощи. - усмихнах се до ушите. Тя ме погледна изненадано.
- Справи се страхотно. Не съм го очаквал от теб, наистина. - тя ме гледаше с отворена уста и започваше да се изчервява, а очите и да хвърлят мълнии. Както казах буря в рая. Едва прикривах смеха си. Джордан гледаше ту към мен ту към нея и не знаеше какво се случва.
- Толкова съм изненадан от уменията ти. Къде се научи да го правиш? Сигурно преди често си го правила на момчетата от старото ти училище. - не спирах да ръся глупост след глупост. Валъри знаеше за какво говоря, но Джордан определено си мислеше други неща, защото очите му щяха да изскочат от орбитите.

Валъри остана безмълвна. Гледаше ме с такъв поглед, че ако можеше да убива щеше да го направи.

- Трябва да изляза. - промърмори Джордан и се изнесе по най-бързия начин.

- Ти, кретен такъв!! - развика се Валъри и блъсна по чина.