🌟 Глава 2 🌟

3.1K 118 6
                                    

Изабел:

Вечерта след като си легнах не можах да заспя. Затова си взех телефона, видях че е 01:23 и станах и си взех слушалки. Пуснах си музика и писах на Бела.

Аз: Искам да поговорим.

Нямах си и на представа дали е будна, но и писах.

Изчаках няколко минути, но тя не отговори. Сигурно си е легнала. Помислих си. Останах със слушалките и съм заспала.

Макс:

Снощи след като си легнах минаваше 1:00. Не можах да заспя.
Взех си телефона и писах на Даниел.

Чат:

Аз: Хей... Спиш ли?

Даниел: Да, буден съм.

Аз: Не ми се спи. Искам да ти кажа нещо. Но искам да не казваш на никой. Обещай ми.

Даниел: Обещавам. Да не се е случили нещо?

Аз: Не спокойно.

Даниел: А успокоих се. Отначало помислих че си се блъснал някъде и си в болница. 😂

Аз: Ха, не.

Даниел: Казвай какво е.

Аз: Харесвам Изабел.

Даниел: Та вие сте най-добри приятели. Ти се базикаш.

Аз: Не сериозно ти говоря. От скоро я харесвам и мисля да и кажа.

Даниел: Как ще го направиш?

Аз: Днес се разбрахме да излезем и ще ѝ кажа.

Даниел: Къде ще ходите? Може ли и аз да дойда?

Аз: На нашето място. Не, искам да сме само двамата.

Даниел: Добре.

Аз: Мисля, че няма друго за казване, това е. 😅

Даниел: И да се похвалиш как е минало. 😂

Аз: Лека.

След това съм заспал.
Нямам идея кога е било, но е било късно.

На сутринта.

Изабел:

Събудих се рано. Вечерта не можах да спя добре. Взех телефона си и влязох в чата с Бела, която ми бе отговорила малко след като си легнах снощи.

Чат с Бела:

Аз: Хей!

Тя: Хей! Какво става? Защо снощи ми писа толкова късно, че искаш да говорим? Притесних се за теб!

Аз: Спокойно, добре съм! Искам да кажа първо на теб преди някой друг да разбере.

Тя: Кажи, какво е? Стига си ме плашила!

Аз: Ами как да ти го кажа.

Тя: Казвай веднага какво е. 😠

Аз: Харесвам...

Бела: Не ми казвай, че е Макс...

Аз: Да, той е.

Тя: Какво?! Сериозно ли? Та вие сте най-добри приятели. От кога?

Аз: Да сериозно. Кога съм се шегувала. 😅 Да знам че сме най-добри приятели, но ще му кажа. Иначе рано или късно сам ще разбере. От скоро е. Може би от 2-3 месеца но преди 2-3 седмици се осъзнах че е наистина.

Тя: Добре, как ще му кажеш?

Аз: Нямам идея. Нали ти казах че днес ще излизаме като ме пита дали искам да излезем двете.

Тя: Да. Тогава ли ще му кажеш?

Аз: Да, все още не съм решила как, но ще го направя. А ти ми обещай нещо.

Тя: Какво?

Аз: Няма да казваш на никой това което съм ти казала.

Тя: Добре обещавам. Ай чао, че трябва да изляза да напазарувам, ще правя палачинки.

Аз: Ооо... палачинки.  Добре, чао.

Оставих телефона и си пуснах  музика. Влязох взех си дълъг душ и излязох. Облякох се. Исуших си косата и видях, че имам няколко пропуснати повиквания от Макс и няколко съобщения. Свих веждите си на това че беше писал в 7 часа сутринта. По това време попринцип спи.

Чат с Макс:

Той: Искам да се уговорим кога ще се видим.
Ехоооо
Жива ли си?

Аз: Хей! Какво става? Много рано си станал.

Той: Хей! Добре съм, ти? Снощи не можах да спя добре и за това.

Аз: Това май е заразно. 😂

Той: Хах... Кога ще се срещнем днес?

Аз: Не знам. Както ти решиш.

Той: Искаш ли към 15:30 да дойда до вас и после на нашето място на плажа?

Аз: Добре 15:20 да си пред нас. Мама е направила мъфини. Ако искаш мога да взема.

Той: О, мерси. С удоволствие ще дойда.

Аз: Иначе нямаше ли да дойдеш? 😂

Той: Щях, разбира се. 15:20 съм пред вас.

Аз: До после.

Следва продължение...

Влюбена в най-добрия ми приятелTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang