Академия За Убийци (Книга 1)

Глава 26

Седяхме в библиотеката и всички се загледахме в една точка. Никой не каза нищо. Накрая някой влезе и се доближи до нас.
- Преди няколко часа изпратихме хора да ги потърсят в гората... Но туко-що разбрахме, че до един са били убити. Затова очаквайте всичко.
Жената излезе от библиотеката и всички се спогледахме.
- Убити!?
Ейприл стана от мястото си и застана пред всички.
- Какво ще правим сега!? Ами ако ни нападнат? Или убият!? Кой знае какво се е случило и с отвлечените ученици! Ами Фин!?
- Успокой се!
Уилям се изправи и я хвана. Тя седна обратно на стола и започна да си поема въздух.
- Ще измислим нещо.
- Но ние нямаме време. Ако сега ни нападнат!?
- Възможно е.
Всички се обърнахме към Джош.
- Тогава защо седим на едно място?
Аз станах от мястото си и отидох до тях.
- Да видим какво се случва?
- Но къде ще отидем?
Кента застана до мен. Аз ги огледнах всичките до един.
- Не знам. Просто да разберем какво се случва.
Излязохме от библиотеката и тръгнахме по стълбите надолу. Видяхме, че наоколо е пълно с учители.
- Вие какво правите тук? Качвайте се веднага горе.
Жената ни изпъди да се качваме обратно на горния етаж. Пейдж ни пресрещна на стълбите и ни спря.
- Най-сетне ви намерих. Последвайте ме!
Качихме се на последния етаж. Беше пълно с наши съученици. Всички си говореха, даже някои крещяха.
- След малко ще дойдат. Ще сте възможно най-далече от тук, за да не ви наранят.
Пейдж започна да обяснява на няколко момичета.
- Ами ако са убили Фин!?
Ейприл се хвана за мен.
- Не са.
- Откъде си толкова сигурна?
- Просто... Знам го.
Чу се взрив от двора. Някои започнаха да викат и да тичат наоколо. Появиха се няколко учители и започнаха да им крещят да се успокоят.
Чу се втори взрив. Той вече разтърси Академията и покривът над нас се пропука. Видяхме тъмното небе и звездите как блещукаха отгоре.
- БЯГАЙТЕ!!!
Извика някой и всички се разпръснаха. Появиха се от някъде стрели и уцелиха няколко от учениците. Те паднаха мъртви на земята. Това създаде още повече паника.
- На къде да тръгнем? - попита ни Джош. - Нали не искате да седим повече тук и да умрем?
- Да се махаме.
Уилям тръгна към един от коридорите и ние го последвахме. Прозорците зад нас започнаха да се пукат и да се чупят на парченца. Тичахме напред и скоро стигнахме един кабинет. Вмъкнахме се вътре. Беше празен.
- Ами сега?
Кента се доближи до прозореца. Аз отидох до него и погледнах навън.
- Толкова много чудовища!!! Няма как да се измъкнем.
- Ще открием някакъв начин!
Вратата се отвори рязко. Вътре влязоха няколко мъже и жени.
- Убийте и тези!!!
Ние извадихме оръжията си и ги атакувахме. Но те бяха много повече. Нямаше как да ги победим. Прозорецът се счупи и трима учители се появиха. Застанаха пред нас.
- Махайте се от тук! Бързо бягайте!!!
Стената се взриви и ние изчезнахме през нея. Тичахме по коридорите. Видяхме в далечината Пейдж, която ни махаше.
- ПОБЪРЗАЙТЕ!!!
Спряхме до нея и тя ни посочи покрива. Всички поглиднахме покрива, по който се виждаха дупки.
- Скоро ще дойдат останалите самолети. Качете се на един от тях.
Покатерихме се по една тръба и застанахме на покрива. В далечината се виждаха някакви светлини. Покривът започна да се чупи.
- ХОРА!!! ПАЗЕТЕ СЕ!!!
Ейприл изкрещя. Една стрела мина покрай нас. Тогава покривът се срути напълно и ние пропаднахме надолу с него.