Деветнадесета глава

24 5 0
                                    

-Хайде.
Дилън вече беше събрал всичките ни неща ,освен палатката,в която спях. Колко е бърз.
-Не ме гледай,а прибери палатката!
-Ъ?
-Палатката.
-О! Да ,разбрах.
Станах и започнах да я прибирам в една от раниците ни. Трябваше да я разглобя внимателно,защото не знаехме дали няма да ни трябва отново.
Каквато и съм сръчна...
Е справих се.
Отидохме близо до реката и се снишихме зад едни храсти и дочакахме.
Не знаех какъв капан е направил Дилън а и сега не ми се мислеше точно как ще хванем тъпата Бийла.
Но Мили каза,че аз ще открия входа. Значи трябваше да предприема нещо сама. Или пък не точно сама. Все още имах нужда от Дилън,но нещо ми беше супер подозрителен...
Защо вчера Синна беше при него?!
Дали ни следеше и той я гонеше?
Или просто и помага?
-Виж.
Дил се доближи до мен и ми направи знак да залегна,за да не ни види. Един се доближи.
-Но нали е ден?! А те са само вечер!?
-Е вечер са нощните,не главните.
-Ще хванем главен?!
-Не. Бъдещ главен.
-Бийлите не са ли само от женски род?
-Не. Главните могат и да са мъже. Но е много рядко да се роди момче.
-Ами женските...
Замислих се. Не бяха хора,нито животни?
Преглътнах.
-...индивиди?
-Не. Мъжките създания са удостоени с честта да бъдат главните.
Ама че тъпо.
Изпуфтях.
-Шттт. Идва.
-Къде е !?
Надигнах се леко да го видя,развълнувах се. Но Дилън ме хвана за устата и ми наведе бързо главата надолу.
Ама какво беше това?!
Очите ми бяха широко отворени и се опитвах да махна образа на съществото от съзнанието си.
Какво беше това по дяволите?!
Да,имаше красива бяла козина,дълга опашка,невероятно големи лапи и...на главата си имаше черна грива като на лъв,но езикът ,който се подаваше от устата му беше раздвоен като на змия и зъбите му бяха сиви,мръсни,полу разрушени.

Ама че липса на хигиена.
Нали!

Но най вече се стъписах от очите му. Те не бяха нито черни,нито бели или пък с нормален цвят.
Очните кухини бяха...
...сраснати.
Нещо уникално странно. Там където трябваше да са очите имаше тънък слой кожа ,през който се виждаше мрак,защото леко прозираше.
-Да,още с раждането си мъжките биват определи като главни,но трябва да минат изпитания. Тъй като имат привилегии повече от женските...се раждат слепи.
Ужас!
Това беше по ужасяващо от изчадията на Ада!
А се водеше добро създание.
Май...
Не съм сигурна.
Чу се как механизмът страква и нещо се стовари върху Бийлата.
-Какво е това?!
-Магнитен капан. Ще го задържи достатъчно дълго да го разпитаме.
Приближихме се до скимтящото създание,чийто поглед,втренчен в мен избягвах.
Пф. Поглед...
Това нещо липсваше.
Дилън се доближи с една метална пръчка и допря долната плоча.
Капанът се състоеше от две плочи, една долна и една горна. Долната имаше сензори за движение,които активираха четири по малки скрити магнита покрай дърветата,които пък образуваха магнитно поле и по някакъв фантастичен начин горната плоча се стовари върху създанието.
-Казвай къде е входа!
Той забиваше металната пръчка дълбоко в дебелата му козина. Вече опираше  на месо. Чу се как кожата му цвърчи.
Изгаряше ли го?!
Как?!
Доближих се до него,несмейки да погледна към главата на звяра.
-И тя ли е вече с теб!
Той изръмжа и протегна лапа,в опит да ме одраска.
-Да. А сега казвай къде е ! Къде е!

Сянката пред мен/The Shadow in front of meWhere stories live. Discover now