Нормален летен ден е, а аз умирам от скука и жега сама вкъщи!
-По добре да изляза! -въодушевих се.
Качих се на втори етаж в стаята ми, взех раницата си натъпках я с всевъзможни "необходими неща": вода, солети, ластик за коса, макса за лице и един суичър. Звъннах на най-добрата ми приятелка.
-Ало?
-Здр мдр ай навън да са разкараме!
-О не мога...
-Ами.... Аз с кой ще изляза....
-Еми не знам. Ай чао.
-Чао.
Еми явно ще трябва да излизам сама. Но къде? О до у нас има страхотна изоставена сграда! Какво казваха че е.... Да лудница! Е какво чакам. Хванах си нещата и тръгнах там. Ето я изглежда яка. Повървях още малко за да стигна до огромна изпочупенa обелена от годините врата. Докоснах я съвсем леко и тя се бутна токова силно навътре че се счупи и падна.
-Аз ли направих това?! - замислих се съмнявайки се в себе си.
Но все пак сградата е стара нормално е влязох вътре по-спокойна от всякога. Подът скърцаше ужасно много, но все пак както казах преживяла е много години. Продължих нагоре с бърза крачка и почнах да разглеждам втори етаж. А лудницата беше четириетажна. Вървях разглеждайки наоколо.
-Мелани... ~
Чух тих шепод на името ми. Обърнах се рязко за да видя какво има но щом видях че няма никой се притесних.
-Хайде... Ела Мелани... ~
Чух го отново идваше от третия етаж. Мислех да се прибера, но любопитството ми надделя. Почнах да се изкачвам по широките стълби с единствена мисъл да разбера какво става. Щом се качих видях пентаграма изрисувана с... мисля, че кръв? Доближих се опитвайки да разбера какво се случва. В средата на демоничния знак има прекрасна гривна със карибскозелено дяволче като украшение. Не се сдържах дълго и реших да пробвам красивото бижу... най-лошия избор в живота ми... само ако знаех какво ще стане. Помислих си да симпатично е. Реших да разгледам още защото какво му е необичайното на изоставена лудница посред гората. (Тъй като ние живеехме в една доста зловеща дълга гора и единствения път дори не беше асвалтиран. А града с ХОРАТА беше доста далеч на около 1 км и затова често закъснявах за училище.) Щом видях достатъчно се прибрах. Седнах на леглото си ромейски в телефона когато чух онзи шепот.
-Благодаря ти Мелани... ~ и онзи истерична смях. Не бях много наясно какво става защото вече не бях в сградата. Опитах се да разбера от къде идва слязох от втори етаж и видях мазето отворено и вътре някакъв неясен предмет. Влязох и видях странна книга с сатанински символи. О страхотно още "хубави изненади". Влязох вътре след което врата зад мен се трясна с пълна сила. Дори не се опитах да изляза знаех че ще е без успех. Взех книгата и тръгнах нагоре по стълбите когато лампата угасна. Паникюсах се и почнах да тичам докато не се блъснах във вратата. Тя се отвори сякаш не беше се случило нищо. Качих се в стаята си и щом оставих книгата тя се отвори сама на определената 12 страница.
