Глава 2

51 14 6
                                    



-2-

И днешният ден изглеждаше с добра прогноза – слънцето смело се бореше с традиционна облачност, а ранобудни пътници от Кидлингтън, Уудсток и други близки селца оживено чакаха около перона. Гарата беше открита през 1850г., главно за да обслужва що-годе процъфтяващия с търговията си Уудсток и дойде като голяма, но доста приятна изненада за скромното селце Кидлингтън и неговите по-малко от 600 постоянни жители.

Разбира се, Алфред Харди нямаше как да помни онзи момент, но сега беше доволен от ускорените темпове, с които родното му селце се разрастваше и облагородяваше. Около главния път се появяваха все повече и повече нови, полу-закрепени една за друга къщички, чуваше се звънлив детски глъч, млади и прогресивни семейства пълнеха улиците, магазините, а вечерта – и местните пъбове. Населението вече беше над 2,500 души и продължаваше да расте главоломно.

Алфред въртеше в главата си тези мисли всеки път, когато беше на гарата по някаква причина, когато се разхождаше в парка около църквата или когато се запознаваше с нови хора на по халба бира. Това беше неговото тайно оръжите – доказателството, че животът продължава с пълна сила и след смъртта на съпругата му при раждането на сина им. Доказателството, от което така имаше нужда – животът си тече, завъртайки и него в неумолимия си вихър.

В далечината се чу изсвирването на железницата и мъжът, заедно с още двайсетина добре облечени господа и три-четири изискани дами пъргаво се приближиха до перона. Пътуването с автомобил или по някакъв друг по-удобен  начин все още не беше разпространено, за това влаковете винаги бяха пълни.

Разстоянието до гарата в Оксфорд беше малко повече от 5 мили, но потеглянето от Кидлингтън беше нещо по-дълбоко и по-символично за Алфред – това беше едно ново начало, в което той влагаше всичките си надежди. Не само за да започне отново работа като иконом, в което имаше и доста опит, не и само за да изкарва пари и да позакърпи отдавна разкъсания семеен финансов чувал.

Искаше с нетърпение, жар и дори с необяснима ярост отново да се върне в обществото, да усети пулсирането на живия живот и, по дяволите, да припомни на света кой е и какво умее.

До него се настани мъж на средна възраст, в модерен драпиран костюм, с двуредово кафяво сако и копринена червена вратовръзка. В скута си държеше изискана кожена чанта с герба на Университета в Оксфорд.

Потомство на ВеличиетоOù les histoires vivent. Découvrez maintenant