НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО АЗ
Погледнах притеснено към него, беше ме срам да пристъпя по-напред и просто забих поглед в земята. Бях изостанала от приятелите си и побързах да ги настигна. Свърнах поглед надясно и сякаш като вълна ме погълна споменът, който ме разтревожваше доста често.
Дървото, което бе израснало там, твърдата почва и свежата трева, простиращи се на няколко квадратни метра..Нещо си се беше променило...
....
Лутах се из тъмнината, уличните лампи осветяваха тук- таме пътя. Препънах се за момент, но с дясната ръка се хванах за желязната ограда, олющена и изпотрошена на места. Никога нямаше да забравя онова, което преживях...
.. Да спре..
.. Трябваше да спре..
- Кая, съвземи се!
Питах се...... Защо го направи...
-Ехоо, Земята вика Кая!
... Добре тогава... Аз ще...
...
... Стига... Вече...
Анелия хвана момичето пред себе си за раменете и силно го разтърси. Сякаш събудена от дълбок сън или по-точно- кошмар, Кая зашари с поглед наоколо, докато очите й не попаднаха на тези на приятелката й.
А беше ли истинско?
-Ан -продума Кая, по лицето й се спусна сълза от огорчение.
Анелия Радалиева, петнадесет годишна красавица с необикновен вид свали ръцете си и хвана тези на Кая. Сребристите й коси, стигащи едвам врата й и зелените й очи напомниха на Кая колко необичайно изглеждаше Ан. Разтревожена, тя попита:
-Пак си мислеше за онзи спомен, нали?
Кая кимна леко и направи опит да се усмихне:
-Всичко ще е наред! -промълви Кая и изтри сълзата набързо.
Двете момичета отидоха в най-голямата зала в цялото това... пространство. Не. Думата беше затвор.
![](https://img.wattpad.com/cover/143667910-288-k521385.jpg)
YOU ARE READING
Игрална Зона [СПРЯНА :(]
AdventureТези зали са нашият затвор, а домът ни не съществува. Ако искаме да се освободим, трябва да спечелим толкова много игри, изискващи физическа и психическа сила. Хората са отчаяни, а изход няма. Ние вечно го гоним... Някои от нас залагат твърде мног...