You Changed Me

Ще те спася на всяка цена

-П-помощ!-извика Куки едва-едва, молейки се на ум, действията на Джимин да спрат час по-скоро.За щастие той пусна врата на малкия, поглеждайки го и извивайки устните си в зловеща усмивка.
-Викай колкото си поискаш Куки.Няма кой да те спаси от мен...-изричайки тези думи той продължи да измъчва момчето, като спускаше ръката си бавно по тялото му, карайки го да настръхне и когато стигна до пакета му, го стисна силно.Стенанието на Куки се разнесе из стаята, а сълзите си проправиха път от очите му.
-Не го п-прави, моля те!-прошепна изморено Кук, а миг по-късно Джимин го изгледа, като повдигна веждата си.
-Тези мръстни устни трябва да спрат да говорят, не мислиш ли?-казвайки това, той впи устните си в неговите и злобно започна да ги захапва, а сподавените станове на малкия го възбуждаха още повече.Докато го целуваше ярастно, той мачкаше с всички сили члена му, макар и през тънката материя на панталоните му.Куки продължи да се мърда в опит да се измъкне, но това не даде резултат.Джимин пъхна ръката си под панталоните му и започна да го опипва най-безсрамно, а Кук затрепери и миг по-късно тялото му пламна като пещ.Джимин се отдели от целувката, поглеждайки в очите на малкия, които го гледаха с уплаха и лека възбуда.Този поглед го влудяваше и той прехапа устните си.Куки бе задъхан заради дългата и дълбока целувка, а бузките му бяха зачервени от срам.Тази комбинация подейства възбуждащо на Джимин, който миг по-късно започна да спуска езичето си по гърдите му, като засмука розовите зърна грубо.
-Джимин, умолявам те!Не искам!-проплака малкият,  надявайки се, че големият ще спре, но от негова страна нямаше особено голяма реакция.От очите му се спускаха безброй сълзи, които мокреха бузите и части от вратлето му.Отвътре момчето крещеше от ужас.Не желаеше това.Искаше само един нормален живот със своя любим.Толкова много ли искаше?От дълбоките му мисли го извади Джимин, който напълно съблече малкия и започна да съблича и себе си.Кук изпадна в ужас, защото знаеше какво следва.Той се разтрепери, а плачът му се усили.
-Джимин, моля те!Ще направя каквото поискаш, но не взимай невинноста ми!Умолявам те...-проговори момчето с последни сили, паникьосан и изплашен.Джимин се замисли над думите му и се подсмихна.Наведе се до устните му и започна зловещо да шепти.
-Аз искам отмъщение, а не услуги.И ще си го получа.Първо от теб, а след това и от Техюнг.-вече напълно бе премахнал дрехите от себе си и след това уви краката на Кук около кръста си, намествайки мъжественоста си до входа на малкия.Напълно изгубил надежда, че всичко това ще спре, Кук стисна очи силно, а сълзите безспирно се стичаха от тях и той замръзна в очакване на силната болка.Но такава не последва.Кук бавно отвори очите си и се огледа.Джимин не беше върху него, а на пода в безсъзнание, а срещу него стоеше Джин, верният иконом на Техюнг.Кук веднага прикри голотата си и другото момче се приближи до него.
-Извади голям късмет, Кук.-Джин го придърпа и го прегърна силно, а малкия заплака силно.По едно време се съвзе и се отдръпна рязко.
-Джин, краля отвлече Техюнг.Трябва да го спасим, нямаме време!-Кук започна да се облича възможно най-бързо.
-Чакам те отвън.-след като изрече това, икономът излезе бързо от имението.Не след дълго Кук също бе отвън и забеляза Джин върху коня на господаря им.Той бе най-бързият от всички.Кук бързо се качи и се запътиха към двореца.
-Знаеш, че не можем просто да влезем.Стражите ще ни заловят и ще ни хвърлят в тъмницана.Трябва ни план.-проговори малкия и се вгледа.в гърба на Джин.
-Отлично го знам.Има тайни тунели.Ще влезем от там.Знам наизуст цялото кралство.Все пак работех там дълги години.Не се притеснявай,  ще спасим господаря Техюнг.-иконома даде знак на четириногото създание да забърза и не след дълго се оказаха близо до двореца.Слязоха от животното и Джин го завърза за едно от дърветата,  след което се приближи до земята и започна да опипва почвата под него.Изведнъж напипа нещо и го дръпна рязко, след което се откри таен тунел, водещ до двореца.
-Това е тунелът, сега ще влезем вътре, но трябва да си изключително тих, иначе ще се усетят, че сме тук.-заговори верният слуга на Техюнг.Джънгук кимна и веднага влезе, заедно с Джин, като го остави той да води.
-Имаме ли с какво да се защитим, ако случайно ни нападнат?-прошепна малкото момче, възможно най-тихо.
-Да, в себе си имам два меча покрити с отрова.Малко порязване и всичко е приключило за тях.-отговори иконома и подаде единият меч на момчето, което го взе миг по-късно.Известно време след като бяха влезли в поземния тунел, те вече бяха в кралството, близо до килийте.Чуха се стъпки и момчетата мигновенно се скриха зад една от колоните, заели бойни позиции и изострили всичките си сетива.Спогледаха се за момент и отново потеглиха, след като вече бе напълно тихо.Успешно преминали препиядствието си, те отново се скриха, когато забелязаха вратата, която ги делеше от господаря им, но тя бе охранявана.Трябваше да се приближат тихо и да убият пазачите.Кук се разколеба за момент, понеже не знаеше дали  ще се справи.Потърси вяра в очите на Джин, но той се бе изпарил от скривалището си.Малкият се огледа и разбра че той е нападнал пазачите, които лежаха на земята мъртви.Шокирано погледна иконома, а той само му даде знак да вървят, понеже нямаха време.Започнаха да вървят по дългия коридор, оглеждайки се за Техюнг, но не успяваха да го открият.Когато най-малко очакваха те бяха разкрити.Чу се гневният вик на един от другите пазачи, който изглежда е минал да провери какво става, след като другите са били мъртви.Изсипа се голяма група от мъже, облечени в дуспехи, които ги нападнаха.Джин пое едната половина, а Кук другата.Те намаше да се предадът толкова лесно, въпреки че вече започнаха да имат рани по телата си.Щяха да се борят за свободата на своят господар на всяка цена.Кук вече прободен в рамото едва се държеше на краката си, но въпреки това не се спираше.Знаеше, че ако не спаси господарят си сега, повече никога няма да успее, а и най-вече любовта му го държеше силен физически и психически.
-Ще те спася, Техюнг!На всяка цена!Не знам дали ме чуваш, но аз съм тук за теб!Почакай още малко, моля те!-крещеше малкото момче, докато се биеше с пазачите, нямайки ни най-малки намерения да се предаде.