Meet my soulmate |Yoonmin|

11

Джимин ококори очи и отвори широко уста като взе пакетите все още изумен. - Б-благодаря.

Юнги го взе на ръце и преди да му е дал време за въпроси, вече беше пред малкия си апартамент. Отключи като влезе вътре и пусна мъника на земята, след което заключи вратата.

В момента толкова много въпроси се въртяха в главата на Джимин, толкова много неща искаше да го пита, но щеше само най-важното.

Юнги го накара да седне на дивана като го уви с едно одеало за да го стопли.

Чим дръпна по-голямото момче за ръката като го събори на дивана и се сгуши в него.

Юнги се усмихна като го гушна, започвайки да го гали по гърба.

Като мече си. - каза той.

Обичам да гушкам, а ти си мекичък. - каза Джимин, усмихвайки се сладко.

Юнги се засмя. - Обичам да бъда гушкан. - целуна Джимин по челото. - Сладък си.

Джимин се засрами, леко изчервявайки се. Не очакваше Юнги да е толкова мил с него. Мислеше, че ще се държи студено предвид външния му вид, но сгреши.

Ами аз... Исках да те питам нещо...

Кажи. - усмихна се Юнги.

Ами ти... Как... Как стана... Знаеш...

Кое? - погледна го, неразбиращо, вампира.

Как стана... Вампир... - най-после Джимин изплю камъчето.

Роден съм вампир... Не съм избрал да бъда такъв... - Шуга погледна надолу.

Аз те харесвам такъв. - Чим наведе главата си така, че да застанат лице в лице и му се усмихна.

Не искам да се страхуваш от мен. - целуна го вампира.

Джимин ококори очи и докосна устните си с пръсти.

Какво стана? - попита го Юнги.

Т-ти ме... - Джимин дори не успя да довърши и се изчерви.

Целунах те. - Юнги се усмихна и го направи пак.

Ааа. - мъника се сгуши в него.

Засрами ли се? - Юнги прошепна в ухото му, увивайки ръцете си около него.

Н-не. - ухили се Джимин.

Толкова си сладък... - Шуга го целуна по главата. - Влудяващо сладък...

Как се храниш? - Джимин изстреля въпроса си изведнъж и го погледна, любопитството изписвайки се в очите му.