Анонимно момиче

Двадесет и трета глава

Гл.точка Крисчън

Двадесет дни по-късно

Вече осъзнавам, че може да не я видя никога..

Вече двадесет дни не ми е написала и думичка.. Все още съм блокиран.. И аз не мога да ѝ пиша, а толкова много искам..

В работата ставам все по-разсеян..

Не мога да работя..

Не мога дори да изляза с приятели

Не мога без нея.. А по дяволите дори не знам коя е...

Не разбирах колко зависим съм станал от нея, докато не я загубих..

Влюбих се в анонимното си момиче..

Което не знам как по точно се случи..

Някак си трябва да разбера коя е..

И се опитвам вече двадесет дни..

Като също се опитвам и да разбера, кой по дяволите е направил онази снимка...

Онзи който я е направил, имам чувството, че знае нещо..

Че знае коя е..

Трябва да разбера..

Има нещо гнило в цялата тази работа..

Днес е поредният работен ден..

Седя в кабинета си и чакам да влязат втори курс..

Не знам какво да им дам да правят.. Не ми се иска да им предавам нов урок..

Не съм в състояние да го направя.

Особено каро знам ,че ако никога не се беше появила онази снимка..Днес щях вече да знам коя е..Вчера щяхме да се срещнем..Но ето какаво се случи..

Вдигнах поглед към учениците..всички влязоха, седнаха си по местата и аз започнах да говоря..

Аз-Днес няма да предам нов урок, смятам да ви изпитам на предишните няколко урока.. Започвам по ред.. И така първи е Остин..

Момчето от първия чин ме погледна уплашено... Ясно не е учил..

-Стани и започни да говориш...и така един след друг започнах да ги изпитвам... И сега стигнах до Райли Кърлинг..

В нея ми е надеждата,никой до тук не беше учил..И това развали още повече настроението..

Тя стана от мястото си и вдигна глава и ме погледна...Погледа й беше много странен..

Р-Не съм учила..каза и след това веднага свали поглед от мен..

Това вече е странно..Тя винаги учи..Винаги участва в часа ми,но напоследък не е така..