The Messages |Vkook|

II. Вкъщи

"Искаш ли да си поиграем? :)"

Джънкук препрочете съобщението няколко пъти, но не успя да прецени дали това е някаква шега от Джимин или нещо по-лошо. Побърза да влезе в блока, за по-безопасно, но с всяка изминала секунда страха го напускаше и той се убеждаваше все повече, че това не е нищо повече от шега. Качи се в асансьора и натисна копчето за седмия етаж. Докато асансьора се изкачваше, Джънкук реши да отговори на съобщението.

"Сега на клоун ли ще се правиш, Джимин? Знаеш, че подобни глупави шегички не минават при мен"

Вратите на асансьора се отвориха и Джънкук прибра телефона в джоба си. Отключи вратата вляво и влезе в квартирата си. Тя представляваше общо четири стаи - баня, кухня, всекидневна и спалня, и разбира се, малко, тясно коридорче между тях. Блокът беше стар, повечето от жителите му бяха възрастни хора, но все пак това беше Сеул и луксозните апартаменти щяха да излезнат цяло състояние. Вярно, че можеше да е една идея по-добре, но така или иначе Джънкук не беше тук за да си почива. Трябваше да учи, и то здраво. Чувстваше се длъжен, при положение че родителите му отделяха толкова пари за да е той тук и да получи качествено образование. Той знаеше колко е важно ученето и не му беше толкова трудно с уроците, защото беше много любознателно дете. Обожаваше информатиката, все пак това беше специалността на паралелката му, също обичаше и физиката, математиката и химията. Не пренебрегваше и другите предмети, но определено предпочиташе тези, в които се изисква повече логика.

Джънкук беше сам в квартирата. Но не трябваше да бъде. Преди началото на учебната година имаха уговорка с един от приятелите му от стария клас да са заедно, но момчето претърпя злополука. Съвсем в края на лятото, когато двамата, заедно с родителите си ходиха на предварителната родителска среща за новодошлите деца в гимназията, двете момчета решиха да се разходят и това се оказа фатално и за двамата. Приятелят на Джънкук почина, а Джънкук не спираше да се обвинява за случилото се, въпреки че вината не беше наистина негова. От този ден започна да развива ОКР, или още известно като обсесивно компулсивно разстройство.

Джънкук отвори вратата на спалнята си, още докато беше в коридора той метна раницата и телефона си на леглото, след това се събу и влезе. Отвори чантата си, но после реши, че е твърде уморен да пише домашни, затова я остави на пода и легна. Постоя малко, след това стана, преоблече се, изми зъбите си и отновп легна. Пусна телевизора, само колкото да шуми, и извади телефона си. Непознатия номер не му беше отговорил нищо, а мисълта за него не го остави чак докато не заспа.