Meet my soulmate |Yoonmin|

15

Все още Джимин не беше заспал толкова дълбоко, затова чу какво беше казал Шуга. Усмихна се като се наддигна и го целуна по устните.

А защо не сега?

Шуга го погледна, изненадан от това, че не спи. - Искам да помислиш добре над този въпрос... Да избереш да си безсмъртен... Никога няма да остарееш... - не искаше да му казва това сега. - Някои приятели ще те напуснат, докато ти ще стоиш на едни и същи години вечно...

Не ми пука... Искам да съм с теб... Завинаги... Каквото и да ми струва... - проговори Джимин.

Искам да знам, че си сигурен... - Юнги го гледаше в очите.

Напълно сигурен съм. - Джимин заключи погледа си с този на Шуга и му се усмихна.

Това ще промени живота ти, Джимин... Няма да можеш да излезеш на слънце. Новаците са постоянно гладни. Ако не се храниш в продължение на месец-два ще бъдеш много изморен и отпаднал.

И да се промени важното е, че ще съм с теб. Това ми стига. Стига ми да заспивам и да се събуждам до теб. Стига ми да виждам усмивката ти. Стига ми това ти са си до мен. Нищо друго не искам. Бих направил всичко за да съм с теб, разбираш ли. Искам да съм като теб за да може да сме вечно знаедно. За Слънцето ми е все тая, ако трябва и в къщи ще си стоя. За храната ще се справя, нали все пак и ти си тук. Заедно ще се справим. - отговори съвсем спокойно Джимин.

Не искам да ти усложня живота... - Юнги го погали по бузата.

Виж сега. - мъника хвана ръката му и го погледна в очите. - Нито ще ми усложниш живота, нито ще ме нараниш по някакъв начин. Искам да знаеш, че аз съм съгласен за това. Никой не ме кара насила, аз сам си го решавам. Аз дори исках да те питам да ме направиш като теб, но не знаех кога, а и как да те питам. И се радвам, че го направи ти. Просто обичам те... Много... Не мога да понеса мисълта някой ден аз да умра и да те напусна завинаги... Искам да съм с теб Шуга...

Това ме плаши най-много... - Юнги зарови главата си във вратът му и го гушна силно. - Преди време, през Ренесанса, когато чумната епидемия беше отминала... Бях влюбен така... В едно момче... Исках да го направя като мен за да го запазя жив, но той отказа... И ме напусна завинаги...

Аз няма да те напусна Шуга... Никога до сега не съм изпитвал толкова силно чувство към някой. Никога до сега не бях готов да се жертвам заради някой. Ти си невероятен. Ти си всичко, което искам и не мисля да те пусна да си отидеш. - прегърна го Джимин.

След тези думи Шуга леко се отдели от вратът му. - Обичам те... Малко е неприятно, докато тялото ти приеме отровата... Дръж се... - вампира заби бавно зъбите си в една от вените му, пускайки отровата си в тялото му.

И аз те обичам. - мъника стисна очите си и хвана здраво ръката му, чакайки това да приключи.

Юнги преплете пръстите на ръцете им и след няколко секунди се отдели, поглеждайки го. - Не трае много... Няколко минутки само.

Парк се отпусна на леглото без да отваря очите си. Малко го болеше, но след време започна да му минава.

Юнги му даде нужното време. Галеше го по главата и се надяваше всичко да мине добре. След 10 минути го пита. - Как си?

Мисля, че добре. - Чим отвори очите си и го погледна.

Нещо странно чувстваш ли? Боли ли те? Гади ли ти се? Гладен ли си? - Мин го засипа с въпроси, но просто беше притеснен за него.

Ами чувствам се по-енергичен, но и сякаш искам да захапя нещо. - отговори Парк.

Вампира се засмя и го дръпна към себе си, разтваряйки устните му. - Яяя, какви хубави зъбки имаш. Толкова са остри. - усмихна се и го погледна. - Трябва да се научиш как да ги прибираш.

Джимин му захапа пръста и се ухили. - Как са, Шугинце?

Какво? - Шуга се засмя и набута пръста си в устата му.

Ммм, вкусен си. - засмука го Джимин като измърка.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°{💎kai_kisa💎}