ʀᴏʟᴇᴘʟᴀʏ - ʏᴏᴏɴᴍɪɴ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

//21//

След многото опити да се свърже с Джимин, Юнги реши да не го търси повече, защото очевидно го е засегнал много надълбоко.
Едвам събра сили, за да отиде на работа.
Шефът му беше приготвил голяма поръчка от цветя за някаква сватба и понеже Юнги беше много добър в правенето на красиви букети, щеше да бъде лесна работа за него.

След няколко изнервящи часа, в които изработваше малко по малко големият букет, телефона му извибрира няколко пъти.
Той реши да го игнорира, понеже имаше работа, но след като телефонът му не го остави намира, Юнги внимателно постави букета на масичката пред него и изкара телефона си от джоба на дънките си.

jimin♡:

Юнги, ела, моля те. - 12:23

jimin♡:

случи се нещо ужасно. - 12:23

jimin♡:

имам нужда от теб. - 12:23

jimin♡:

побързай. - 12:23

Ръцете на Юнги започнаха да треперят.
Не беше си свършил работата, а относно Джимин му минаваха всякакви мисли в момента.
Все пак, при такъв вид съобщения, какво да си помисли човек?

В този момент Юнги беше на прага на избора си: дали да довърши работата си, от която зависи заплатата му или да отиде при любимия си човек и да му помогне.