Insidious

Chapter 1: Interview With The Vampire

Защо изглеждаше така? Опрян и оголил шията си. Но не само нея. Халата, толкова меко, обгръщаше тялото му, но оставяше на показ гърдите у рамото му. Косата му бе черна и разрошена, дори леко влажна, имаше дълги и черни мигли, големи и влажни, розови устни. Краката му бяха свити до него, и те голи, но бяха така покрити, че никой не знаеше дали халата не бе единствената дреха на тялото му. Джимин стоеше спокойно на огромния стол.

Чак няколко минути по-късно Джънгкук успя да зърне очите му. Бяха... нечовешки, сякаш не принадлежаха на този свят. От страни изглеждаха кафяви, но погледнеше ли те, човек бидеше пронизан от красивият им кехлибарен цвят. А когато цвета им наистина се изменяше, тогава сякаш портите на Ада се отваряха за теб.

Момчето можеше да види и начина по който двата дълги зъба се показваха иззад плътните устни, и то при всяка усмивка или отваряне на устата си, както и докато говореше. Джънгкук дори и бе почти убеден, че ако Джимин се разсееше, зъбите му можеше и да пробият деликатната плът на устните му. Опита се да си представи момчето, устните му обагрени със собствената му кръв. Изображението го накара да потръпне. Беше прекалено, погледнато в почти всички негативни и положителни страни.

И наистина, картината на Джимин, младото лице, бледата му кожа, черната накъдрена коса, менящите се кехлибарени очи, двата остри кучешки зъба, кръвта, стичаща се по устните му, брадичката му, шията, гърдите... Беше наистина плашеща.

От другата страна на Кук седеше Йонги, който не обръщаше особено внимание на чернокосото момче, а се опитваше да оправи камерата си. Стаята бе огряна от мъждивата светлина на няколко ниски лампи, покрити с нещо, за да може обстановката да остане загадъчна, ако не по-странна от колкото бе по принцип. Между полуголото момче и другите двама имаше квадратна маса, на която седеше бутилка прекалено скъпо вино, и още една, която бе с черна течност, задно с три чаши. Стола на който се бе разположил Джънгкук бе удобен и наистина мек, но нямаше нищо общо със стола на който се намираше Джимин. Беше прекрасен, винен, от страни имаше закачени някакви златни сякаш бижута. Но не можеше да се каже и същото за човека който седеше на него. Бледото момче сякаш самото то бе бижу. Беше наистина много по-красив от всичко което Джънгкук някога бе виждал.

Очите на Джимин, който до скоро се бе вгледал в огромния прозорец и се взряха в момчетата. В мига в който се обърна към тях, Кук забеляза че на дясното му ухо имаше диамантена обеца, която висеше красиво и се люлееше толкова плавно и леко, сякаш момчето не се движеше нормално. След като Йонги седна до него, и да до него, а не до него и Джимин, Кук си позволи да заговори чернокосия.