|Invisible| YOONMIN

Nineteen

Гледна точка Юнги

Колко се вълнувам. Мисля че ще си изкараме една страхотна вечер. Най вече щом Чими е тук.

Постоянно поглеждах към огледалото, за да го видя. Тази розова коса толкова му отиваше. И го правеше още по сладък.
Несъзнателно се усмихнах докато го гледах.

Той също погледна в огледалото, като видя че го гледам. Веднага сведе глава като видях че се усмихна.

След 10 минути стигнахме нашата дестинация. Всички погледнаха към входа и се усмихнаха.

Гледна точка Джимин

Когато погледнах какво пише на входа веднага се усмихнах. Скокове с парашут.

Малко ме беше страх, но щеше да е много забавно.

-Юнги, това е невероятнооо~

-Да нали! Радвам се че ти харесва. Ще скачаме по двойки.

-Но ние сме 5ма. Един ще е сам.

-Еми не точно. Чакаме още един човек. А, ето го и него.

Аз се обърнах, за да видя този който чакахме. Но веднага съжалих за това... Той ме видя също и се усмихна.

-Пак се срещаме, Чими.

-Не ми казвай така!- изкрещях.

-Вие познавате ли се?- каза Юнги, като ме погледна.

-Да.

-Не.- казах аз.

-Обърках се. Чими нали се познава ме... и то много добре.

-Не се!- обърнах се и си тръгнах.

Не можех да стоя тук докато той е тук. Не можех да понасям да е около мен па камоли да говоря с него. Сълзи почнаха да капят по лицето ми.

-Джимин! Моля те почакай.- Юнги ме хвана за рамото като ме обърна към него.

-Остави ме!- изкрещях като го избутах от мен.

-Не няма! Кажи ми какво стана. Откъде познаваш Те?

Аз издишах за да се успокоя, и когато това стана се обърнах към него като сключихме погледи.

-Това е бившият ми...

-Той ли?! ОТИВАМ И ЩЕ ОТИДЕ НА МАЙНАТА СИ.- Юнги тръгна към него но аз го спрях.

-Моля те, просто не прави нищо.

-Но той те е наранил! И то по този начин! Заслужава да бъде наказан.