Yoon(gi)ji? :ym

3

"Животът ми е смотан,
мразя си душата,
котката ми е гадна,
мрази ми краката, оОООооОО..."

Юнги си пееше все път когато се намираше под душ. Без значение къде и как, той винаги обичаше да пее, но не нормални, хубави песни, а точно обратното. Песни на местните рапъри, които нямат и понятие от музика, но просто я правят за другите избръмчали малоумници.

"Косата ми опада,
но пак ти си ми в краката,
плачеш за моя глас,
плачеш за моя глас, оООоОоОО.."

Без перука, чисто гол, в общите бани. Доста опасно, но него това не го бъркаше. Все пак, кой ще излезе от стаята си, за да иде до тоалетна в четири сутринта?

На всичкото отгоре, че дори се къпеше в мъжката баня, защото женската го отвращаваше.

Но за жалост убежденията му бяха абсолютно грешни.

Техьонг, бе този човек, който винаги ставаше нощем да пикае.

Подсвиркащ, влезе в общата баня, свали си долнището на пижамата, а след това и боксерките настани се пред кабинката и започна да извърша физиологичните си нужди. Не обърна особено внимание на къпещия се, нито пък Юнги бе забелязал пикаещия.

"О, кучетата стават котки,
мишките батки,
полудявам аз сега когато съм до теб.. "

Техьонг чу песента и се приближи до завесата зад която се намираше Юнги, който изнасяше все още концерт.

"Подай ми чаша бяло вино,
искам да полудея,
скачам аз напивам се до шия, майко тук стана такава олелия"..

Двамата започнаха да пеят в един глас. Точно, Техьонг слушаше същата простотия и нямаше как да "запее"

- Еха, пич, харесвам плейлиста ти.

Юнги се уплаши от гласа, подхлъзна се и падна върху мокрите плочки, като краката му излязоха извън обкръжението на завесата.

- Добре ли си?! - Техьонг се приближи да помогне, но бе отрязан с едно при глушено "не".

Любопитството на Те надделя и реши, че ще изчака тайния певец, за да разбере кой е.

Минаха се три, четири, десет минути, но той така и не се показа извън завесата. Съня на Техьонг го настигна и той реши да затвори очи за малко, но щом го направи Юнги веднага видя възможност да избяга.

Щом се събуди от краткия си сън разбра, че човекът харесващ същата музика, като него е избягал.

Юнги бе сложил кърпата върху главата си и отново тичаше към стаята. Нещата за неговото прикритие започнаха да се усложняват все повече и повече.

- По дяволите, трябва да си взема целувката от Джимин преди да са ме хванали.