{twenty}

212 29 17
                                    

-Спомних си. - обяви Намджун.

-Браво на теб. - Тамахаши се усмихна и стана от стола си. - Казвай къде са.

Един от мъжете в черно внезапно извика и се строполи на земята. Още един куршум мина опасно близо до Тамахаши.

-Мамка му! - прошепна Чонгхьон, след неуспешния опит.

Всички се обърнаха към мястото от което дойдоха изстрелите, но там нямаше никой.

-Претърсете! - нареди мъжът и другите започнаха да вървят из стаята и извън нея.

Самият Тамахаши се обърна и започна да претърсва.

Намджун се огледа и съзря Чонгхьон, който му даде знак да избягат.

Техьонг вдигна пистолета си и го насочи към главата на Тамахаши, но преди да натисне спусъка, бе издърпан от Намджун.

Никой от хората на Тамахаши не разбра нищо по въпроса. Установиха, че ги няма, чак след като се върнаха на местата си.

-По дяволите, никой ли не ги видя!? - изкрещя мъжът и ритна стола, който падна на земята. - Хванете ги! На всяка шибана цена!

~

Братовчедите тихо следваха Чонгхьон, който ги водеше през пътека.

-Къде отиваме? - осмели се да попита Намджун.

-При Чонгкук, разбира се.

Достигнаха до къщата. "Улица 'Хьонсук 27' втората къща вляво".

Братовчедите се спогледаха. Спомени отново нахлуха в главите им, но останаха безмълвни.

Влязоха в къщата, след което в спалнята, или "офисът" на Чонгкук.

И той бе там. Легнал на леглото.

Техьонг веднага изтича при него и го прегърна. Чонгкук отвърна и се усмихна, с силите, които му бяха останали.

-Л-липсваше ми толкова много, ти и-идиот такъв! - Те не можеше да сдържа сълзите си, за това ги пусна да текат свободно.

-Ти също ми липсваше. - прошепна Чонгкук с усмивка.

Намджун също се доближи до него в тишина.

Чонгкук го погледна.

-Намджун-

Джун го прекъсна, също прегръщайки го доста силно.

-Идиот. - промълви.

-З-знам, а сега ме пусни. Щ-ще ме задушиш.

По-големият го пусна.

-Радвам се да ви видя. - каза, докато избърсваше сълзите на Те с палец.

През цялото време Чонгхьон търсеше нужните неща в шкафа. След като ги намери се доближи до Кук, започвайки да прочиства раните му, от което по-малкият изсъска, прехапвайки вътрешната страна на бузата си.

-Съжалявам, но трябва.

-Не се извинявай.

Чонгхьон превърза останалите му рани в тишина.

~

Братът прибра медикаментите обратно в шкафа.

-Какво за Тамахаши?

-Жив е. Все още.

Чонгкук кимна.

-Все още. - повтори Техьонг, гледайки към оръжието на масата.

* * *

Авторска бележка:

Книгата скоро ще бъде завършена и изтрита!

𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•Where stories live. Discover now