obey | changki | { BG TRANSLATION }

#0

Чангкюн потупваше пръста си в масата и продължаваше да отключва телефона си, за да види колко часа беше. Не бяха минали дори пет минути, но той вече беше изморен от чакане - това беше нещото, което той мразеше най-много.

Чакането му приключи скоро, когато Кихьон се появи, тичайки все едно някой го преследваше.

- Защо се забави толкова много? - попита Чангкюн, когато ниското момче спря пред него. Той взе напитката, която Кихьон му подаваше.

- Съжалявам, Им Чангкюн. - Кихьон се извини и се поклони леко. - Имаше прекалено много хора, тъй като е горещо навън и всеки иска напитки.

- Седни. Трябва да ми правиш компания, защото приятелите ми не са тук все още. - каза Чангкюн и отвори напитката. Той отпи голяма глътка от нея.

Кихьон седна на срещуположната на Чангкюн страна на масата и гледаше как напитката изчезваше. Той също беше жаден, но нямаше какво да направи. Чангкюн не би му позволил да отпие дори малка глътка.

Неловкото, но също успокояващо чувство, което той изпитваше от седенето с Чангюн не продължи дълго, когато Кихьон чу смеха на Джухон, който говореше с Хьону.

- Това е, тръгвай. - каза Чангкюн на Кихьон, който бързо стана и си тръгна, за да не трябва да му се казва втори път.

- Защо той винаги идва и си заминава толкова бързо? - попита Джухон, когато седна на мястото, на което Кихьон седеше по-рано.

- Страх го е от теб. - обясни Чангкюн, изпивайки напитката.

- Мисля, че повече го е страх от теб. - Хьону сви рамене, карайки Джухон да се засмее.

- Мм, не, аз се отнасям добре с него.

Този път и двамата се засмяха, но Чангкюн само ги погледна.

- Трябва да му кажа да донесе напитка и на мен. - измърмори Джухон, поглеждайки в посоката, в която Кихьон бе тръгнал.

- Не, той спазва само моите заповеди.

- Знаеш, че това би могло да бъде счетено за училищен тормоз, нали? - попита Хьону, въпреки че знаеше, че на Чангкюн не му пукаше. На никого от тях не му пукаше. Беше обичайно нещо те да използват другите за собствена изгода.

- Не. - Чангкюн просто поклати глава. - Това е различно. Не е като да го принуждавам да го прави или нещо такова. А и освен това, аз на практика съм единствения, който говори с него.

- Ако обръщаше внимание, щеше да знаеш, че той всъщност има приятели. - Хосок, който седеше до него, каза.

- Така ли?

- Минхьок. - продължи той и Хьону реагира веднага.

- Сладкото момче? - попита той. Джухон избухна в смях. - Какво? Той наистина е такъв. - каза Хьону, когато забеляза, че всеки се взираше в него странно.

- Мисля, че съм гладен сега. - измърмори Чангкюн, оглеждайки се наоколо, за да намери Кихьон. - Къде отиде това момче? - той беше напът да извади телефона си, за да набере номера му, когато Хосок го спря.

- Дай му почивка. Ще кажа на Хьонгуон да донесе нещо, когато дойде. - Хосок извади собствения си телефон, за да пише на Хьонгуон да донесе нещо за Чангкюн.

- Не, не пропилявам парите на приятелите си.

- Не си за вярване. - той погледна настрани, за да види дали Хьонгуон идваше вече, докато Чангкюн продължаваше да търси Кихьон.

________________________________________________

Надявам се да ви допада историята, която реших да преведа. ^^ Аз лично много я харесвам, дори ме накара да шипвам ЧангКи, прекрасни са. Това е само предварителен преглед, първа глава предстои да бъде качена. Благодаря за четенето!

thank you @ceoseungri for letting me translate this story ❤

тази вечер можете да очаквате и нещо специално, свързано с "Лоши Решения" (няма да е нова глава, съжалявам), но се надявам да ви хареса и да имате какво да правите, докато чакате ъпдейта ❤

181101, 20:43