Meet my soulmate |Yoonmin|

21

Чими, ти не си ли гладен? - Юнги го погледна. - Защото яде отдавна. Ако не се храниш пак, ще ти стане нещо. Трябва да ти намеря храна.

Не бях гладен, но сега като каза огладнях. - облиза се Джимин.

Искаш ли да вкусиш от мен? - усмихна се и опъна врата си. Нямаше нищо против Чим да пие от него.

Хьонг, вече съм те опитвал. Буквално по всякакъв начин, но не искам да пия от кръвта ти. Извинявай, но ти сам каза, че новаците не могат да се контролират. - усмихна се леко Чим.

Нали знаеш, че няма да умра? - наддигна вежда Юнги. - Най-много да ме пресушиш и след час да се свестя.

Да се свестиш? А не, не. Няма да пия от теб, Юнги. Изключено!

Хайде де. - Юнги го взе в скута си и сложи ръцете си на кръста му. - Кръвта на любимия е най-сладка. - усмихна се.

Юнги... - намръщи се мъника. - Може да е най-сладка, но няма да ти причиня това.

Няма да ме заболи ако това те тревожи. - ухили се вампирът. - Какво толкова ако си пийнеш малко?

Чим стана от него. - Юнги, сериозен съм. Не искам да те нараня.

Няма да ме нараниш. Следите ще изчезнат след около 5 минути, веднага след като спреш да пиеш, гарантирам ти. - Мин стана и отново се лепна за него. - Падал съм от десети етаж, твоите зъбки са просто сладка болка. - мина с палец по устните му.

След като чу за падането, Чим се ококори, но когато Юнги докосна устните му, омекна. - Н-но, хьонг...

Какво има, бебе? - усмихна се Шуга и го погледна в очите. - Знам, че си гладен. Вратът ми е само за теб.

Парк се облиза несъзнателно и преглътна тежко. - Н-но не искам да те нараня...

Чими, колко пъти да ти кажа, че няма да ме нараниш? - Юнги сложи ръката си зад врата му и го доближи до своя. - Хайдее, не можеш да устоиш на аромата ми.

Джимин настръхна и веднага, след като вдиша от аромата му, очите му станаха червени. - Ю-юнги...

Захапи ме... - прошепна вампира в ухото му, прокарвайки езика си по ръба му.

С-съжалявам... - Чим каза тихо и заби зъбите си във врата му, започвайки да пие от кръвта му. Надяваше се да успее да се сдържи, но когато усети сладката му кръв, изпита огромна нужда да пие още и още от нея, затова така и не можа да спре. Беше погълнат от сладникавата червена течност.

Юнги въздъхна от удоволствието, когато Чим го захапа. Галеше гърба му и стискаше ръката му нежно, докато той се хранеше, оставяйки го така за няколко минутки. - Чими, скъпи... - започна да чувства мястото, където Чим го беше захапал, да го сърби леко и нямаше търпение да види очите му.

Чим го чуваше, но не можеше да спре. Беше много вкусно и не успяваше да се отдели от врата му, дори и да искаше. Не беше свикнал и не беше научен как да се справя с това.

Наложи се Юнги да го хване за бузите и да го отдели от врата си. Втренчи се в очите му и зачака да види дали има промяна. Когато очите на Чим добиха жълтия цвят, Юнги се усмихна и го прегърна, целувайки го, по този начин вкусвайки от собствената си кръв.

Парк отвърна на прегръдката и целувката му и след няколко секунди се отдели. Не знаеше как, но усети, че има нещо, затова реши направо да попита Юнги.

Хьонг, имам няколко въпроса.

Ще ти отговоря на всички, сладкишче. - Юнги се усмихна и постави бърза целувка на устните му.

Първо, защо ме накара да пия от теб? Второ, защо ме гледаш толкова странно щастливо? Трето, не те нараних нали? Четвърто, защо изведнъж започна да се държиш толкова... Странно и много щастливо? - Чим го погледна право в очите.

Амиии, накарах те да пиеш от мен, защото има легенда...

Следва продължение...

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
{💎kai_kisa💎}
Според вас, защо Юнги накара Чим да пие от кръвта му и каква е легендата?
Ще ни бъде интересно да прочетем предположенията ви.