School luv affair

Не знам какво заглавие да сложа... (нов рекорд- 2216 думи!)

Г.т.- Кристин

След този хубав момент, с Куки стояхме и си говорехме. Все още бяхме на земята. Най-после и двамата си признахме. Е познайте какво! Ами...... ЗАЕДНО СМЕЕЕЕ!!!
Та.... както си говорехме, полицайката от преди малко дойде вътре.
-Не чух много викове. Това е добре. Имам новина.- каза тя. И двамата се изправихме в очакване.
-Каква новина?- попитах гледайки я в очите с любопитство.
-Хубава. Онзи "проклетник", както го нарече ти, оттегли жалбата.- обясни жената и ние се засмяхме.
- Това значи ли, че ще го пуснете?- попитах усмихната.
-Още в тази секунда.- каза тя, извади едни ключове и отключи килията. Отмести се, защото явно не искаше да застава между нас.
С Кук се погледнахме. Веднага след това той ме придърпа към себе си и ме прегърна невероятно силно. Не искам да ме пуска! Но се налага. Искам да си ходим.
-Хайде да си ходим.- помолих го и го погледнах в очите.
-Хайде.- отговори и ми се усмихна. Неговата усмивка ме накара и аз да се усмихна.
Излязохме от районното и тръгнахме да се разхождаме. Обадих се на другите да им кажа, че всичко е наред.
С Куки прекарахме целия ден заедно. Разхождахме се. Говорехме си. Абе беше като една дълга среща.
Както и да е. Вече е време да се прибира. А и аз също. Трябва да се оправям. Този ден ми дойде в повече. Уморена съм. И то много.
-Хайде да се прибираме. Съгласен?- попитах, поглеждайки го.
-Момичето ми е уморено, а?- попита той, пак с онази усмивка.
- Да. И то много.- отговорих аз и направих уморена муцунка.
- Добре тогава. Да се прибираме.- каза той и стана. Направих същото. Бяхме на една пейка в парка.
Тогава той ме хвана булченската. Уплаших се и на секундата се хванах за врата му.
-Какви ги вършиш?!- извиках. А той се усмихваше.
-Ако не ти харесва, ще те пусна.- обясни той.
-Не казах, че не ми харесва...- казах и погледнах настрани. Мъничко ми стана неловко.
-Ами тогава мълчи и приеми, че ще се прибираш така.- заповяда той и тръгна.
-Ама аз съм тежка.- възкликнах веднага.
-Само да съм го чул още веднъж! А и аз не казах ли да мълчиш?- попита той и ме погледна уж ядосано.
-Добре де...- приех аз и млъкнах.
Той наистина ме донесе до у нас! Не е добре! Той не е добре!
- Аз... ъм благодаря. Сега ме пусни, за да мога да отключа. - помолих аз и той ме свали, но все още ме държеше. През кръста.
-Не мога да те пусна.- отговори ми той сериозно.
-И защо?- попитах го аз.
-Защото още не съм направил това.- каза и разби устните ни в една невероятна целувка. Продължи дълго, но всичко хубаво си има край. И така се отделихме.
-Е сега може да влизаш, защото навън е студено. Прибирай се, направи си чай, завий се добре и си лягай. Ясно?- започна пак да ме командори. Но всъщност ми харесва. Наистина го е грижа.
-Сър! Тъй вярно, сър!- отговорих аз и козирувах. Засмяхме се и се разделихме. Влязох вътре и веднага се хвърлих в леглото. Заспах на секундата. Днес беше уморителен ден.