Meet my soulmate |Yoonmin|

23

Моля? - Юнги наддигна едната си вежда и след като Чим тръгна, каза - Да, но те чукам много добре за старче, нали? - скръсти ръце и зачака да мине минутата.

Джимин се спря още на 15-тия блок за да си почине малко, чакайки да види дали Юнги ще се появи.

След като Юнги видя на часовника си, че минутата мина, още в секундата, когато се смени, изхвърча с бърза скорост от покрива и за секунди вече настигаше Чим, като се усмихна щом го видя. Щом беше пред очите му, можеше лесно да запомни пътя и да го проследи.

Слуха на Чим долови стъпките на Юнги и се обърна в тяхна посока. Щом видя бягащия към него Юнги, веднага си плю на петите и хукна да бяга с всички сили за да не го хване.

Двамата бягаха по покривите на блоковете, но понеже беше опасно все още за Чим, слязоха на земята. Гониха се из улиците, но Чим влезе в една задънена уличка. Когато се обърна видя, че Юнги го няма и направи объркана физиономия, но изведнъж Юнги скочи зад него и го прегърна силно в гръб.

ААА! - Чим извика силно. Стресна се, когато изведнъж Юнги го прегърна. - ИДИОТ! ИЗПЛАШИ МЕ! - обърна се и започна да му вика, удряйки го леко по гърдите. Все пак не искаше да му причинява болка.

Юнги хвана ръцете му и го притисна в стената, целувайки го. - Извинявай, не исках да те плаша, но ми омръзна да ми бягаш. - усмихна се.

Чим отвърна на целувката му като се усмихна през нея. - Аз пък се изморих да бягам. Хайде на креница.

Нека позная, аз трябва да броя. - погледна го Мин и се усмихна леко.

Дап. - ухили се Парк. - Да знаеш, много съм добър в това. Да видим дали ще ме намериш. - целуна го набързо. - Хайде, брой.

Юнги го целуна още веднъж. - Добре, да видим дали ще те намеря. - обърна се и започна да брои.

Мина се известно време. Юнги все намираше Чим, а той пък все се ядосваше, че бива намерен. Накрая, когато беше готов да се откаже, видя отсреща една изоставена сграда и реши да се скрие там.

Ох, давай пак. Този път ще е последно. - каза Чим.

Добре... - въздъхна Юнги, обръщайки се отново да брои като чакаше 3 минути за да може Чим да се скрие.

Парк отиде по най-бързия начин върху сградата. Щеше да остане там, но се сети, че Юнги ще го намери лесно затова влезе вътре в нея. Пренебрегна и страха си от тъмното. Просто искаше този път да не бъде намерен. Искаше поне един път да спечели. Качи се на последния етаж и влезе в една от стаите като започна да наблюдава Юнги скришно през прозореца.

Понеже Юнги знаеше, че Чим се страхува от тъмното, най-малкото, което очакваше, беше Чим да се скрие точно там. Търси го навсякъде в продължение на 20 минути, но така и не го намираше. Натъжи се, защото дори беше започнал да му говори и да го вика по име, но Чим не му отговаряше. Накрая отиде на покрива на изоставената сграда, където се криеше Чим, и се огледа, но не го видя никъде и така минаха още 10 минути. Изнерви се и реши сам да го накара да излезе от скривалището си. Юнги стъпа в края на покрива и без да се колебае се хвърли по гръб от покрива, понасяйки се надолу към земята.

Чим през цялото време го наблюдаваше и едвам се сдържаше да не се засмее, защото все пак Юнги имаше много добър слух и можеше да го чуе. Обаче изведнъж Мин изчезна от погледа му и Чим се залепи за прозореца, започвайки да се оглежда. Минаха се 10 минути, откакто Джимин не виждаше Шуга и си помисли, че се е отказал да го търси. Обаче, както си гледаше през прозореца, падащото тяло на любимия му мина пред очите му.

ЮНГИ! - Чим извика с всичка сила и хукна надолу по стълбите. Сърцето му биеше силно и вече сълзи започваха да капят от очите му.

Докато Чим слезе, Юнги вече се беше размазал долу на тротоара. Костите му бяха счупени, черепа също, главата му беше пукната и започна да тече обилно количество кръв. Мин почувства болката преди да изгуби съзнание, но щеше да е само за няколко минути.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°{💎kai_kisa💎}