Meet my soulmate |Yoonmin|

25

След известно време Чим се събуди, но когато не видя Шуга до себе си се изплаши. Стана от леглото и тръгна да излиза от стаята да го търси, но понеже не беше ял все още и това му се отрази отново. Зави му се свят и се строполи на земята. Изправи се бавно и се хвана за главата, защото я удари в шкафчето. Чим излезе от стаята, бавно слизайки по стълбите като се държеше за парапета със свободната си ръка.

Юнги беше седнал на дивана на долния етаж в хола. Веднага щом ушите му доловиха шума, се изстреля нагоре, хващайки тяло на Чим в ръцете си.

Добре ли си? Какво направи? Удари ли се? Къде се удари? - засипа го с куп въпроси докато го оглеждаше.

Първо ме пусни, добре съм си, мога да ходя и сам. Зави ми се свят, паднах и си ударих главата, но съм добре. Сега ме пусни, хайде. - Чим започна леко да бута ръцете му, но нямаше достатъчно сили да го избута от себе си.

Още ли ми се сърдиш? - Юнги не го пусна, дори след като му каза да го направи. - Извинявай, не знаех, че те е страх от високо... Донесох ти кръв. - заведе го до дивана.

Направи голяма глупост и тъкмо бях готов да ти простя, но ти направи нова. - само като се сети Чим и му идеше да го удари. - Глупак.

Съжалявам... - Юнги погледна надолу и му подаде чантата с кръв.

Едно извинение не оправя нещата, Юнги. - каза Чим и взе чантата от ръцете му, изваждайки една кръвна бланка и започна да пие от нея без дори да го погледне.

Ще направя всичко, което ми кажеш. Моля те, наистина съжалявам. Не искам да си ми сърдит. - Юнги клекна пред Чим и сложи ръцете си на бедрата му.

Съжалявам, измисли си сам как да ти простя. - Парк беше пресушил вече 2 бланки, защото беше ужасно много гладен. Зъбите му се бяха показали, очите му бяха станали червени, а той искрено се наслаждаваше на вкусната кръв. - Можеше да спреш, когато ти казах, но ти подължи. Знаеш ли, ако не бях в този момент вампир можеше да умра от страх. - пресуши трета бланка и си взе още една.

Мин сведе глава и стисна зъби. В главата му нямаше абсолютно никакви идеи как да накара мъника да му прости. Наистина съжаляваше много за стореното. Реши да изчака мъника да се нахрани и тогава щеше да мисли на момента какво да прави.

Така си и мислех. Дори не знаеш какво да направиш. - това бяха последните думи на Джимин преди да пресуши половината кръвни бланки в торбата и вече нахранен тръгна към стаята си. Зъбите му се прибраха, а очите му върнаха нормалния си цвят. Искаше още малко да поизпърже Шуга за да го научи да не прави повече такива глупости.