От името на Луна
Тъкмо седнахме да вечеряме и на вратата се звънна. Станах да отворя и какво да видя кой е. И какво да видя моят братовчед Максим.
Аз-АААААААА Макси ти си тук. - и му се метнах на връта.
Всички- Какво става. Макси.
М- Здравейте Луна ще остана без въздух.
Аз-Да съжелявам.
М-Няма проблем.
Мама - Влизай не стой на вратата.
Аз - Хайде че утре сме на училище. Макси ти в кое училище ще учиш.
М-В вашето.
Иза- Суперрр.
Нахранихме се и легнах е да спим
На следващата сутрин.
От името на Иза.
Станах оправих се и отидох да събудя Лу. Направих го и ние двете решихме Да събудим Макси и Гастон. Взехме две кофи вода и лед отидохме в Стаята на Гастон. Те с Макси спят в една стая. Отидохме и брояхме до три и ги заляхме.
Момчетата- броим до три и да ви няма. Едно, две, три Бягайте.
Ние - Аааааа -и почнахме да бягаме. Бягаме вече 30 минути и се скрих ме. Сега се опитваме да избягаме през задния вход. Тъкмо се измъкнахме и Амбър и Нина се появиха пред нас ние им разказахме на кратко и тъй като Луна още не се бе отправила ги помолихме да услужат с дрехи на Луна. Отидохме до тях и тя се оправи и тръгнахме с техния шофьор на училище. Добре, че бяхме бързи иначе кой знае какво щяха да ни направят.
