Meet my soulmate |Yoonmin|

28

Джимин беше в окаяно състояние. Побъркваше се, защото наистина не знаеше какво да му вземе. В крайна сметка реши да му звънне, поне да знае с колко време разполага.

Джимин/Юнги

- Ало, скъпи?
- Здравей, захарче. Ъм, такова... Кога ще си си в къщи?
- Ами, след около 30 минути. Извинявай, че се забавих. Просто, знаеш, работа. Никога не е лесно да се разбера с тези хора.
- Добре. А, ъм, Куки е тук, ще затварям. Чао, обичам те.
- И аз теб.

Юнги затвори и побърза да се прибере, като след него караше един голям камион с всички неща за годишнината, включително и конфети.

Когато Джимин разбра, че разполага само с половин час, изкрещя и се изстреля от дома, като секунди по-късно се намираше в къщата на Чонгкук и Техьонг. Едни от приятелите му, които бяха заедно и се бяха съгласили да станат вампири.

Джимин обясни набързо всичко на Чонгкук и заедно изхвърчаха до мола. Купиха някакви хубави дрехи, подходящи за годишнината и след това Чим купи любимите часовник и книга на Юнги, които беше разбрал от Те, че иска много.

Джимин тъкмо се прибра и скри всичко, и в този момент се позвтня на вратата. Беше Юнги и Джимин се оттърва на косъм.

По-големият вампир беше готов със всичко и разсейваше Джимин от 10 минути, задържайки го на входната врата, докато хората нареждаха всичко в хола. Тортата я сложиха на масата, букета долу на земята, като вазите бяха толковя много, че буквално стигаха за да се обиколи цялата маса. Балона дълго време се чудеха дали да го пуснат просто на тавана, но в крайна сметка решиха да го завържат за единия стол.

Юнги! Колко още ще седиш на вратата? Няма ли да влезеш най-после? - Джимин започна да се изнервя, понеже Юнги постоянно намираше нещо, с което да го задържи на входната врата.

Хората дадоха знак на Юнги, че вече могат да влязат и той се усмихна леко. - Да, хайде.

В момента, в който влязоха, конфетите избухнаха и хората, които ги пуснаха се ометоха набързо.

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°{💎kai_kisa💎}