Deluxe

18. Party

Датата беше 20 октомври, няколко дни след свадата ни с Хуан, която може би сложи тотален край на отношенията ни.
Не го поглеждах, не му говорех и тотално се опитвах да го избягвам в училище въпреки опитите му да ми обясни.
След ден-два той напълно се отказа и онази хлад в очите му, с която ме гледаше отначало, се нагнезди сякаш за постоянно.
Бях глупачка, знам, може би наистина правех от мухата слон, но всяка себеуважаваща се жена щеше да направи същото.
Той ме излъга, а по долно нещо от лъжата на света нямаше..

Бяхме си вкъщи, в същност още същия ден се прибрахме, но няколко часа по-късно докато подсмърчах тъжно и наранено Франческа зачука на вратата ми молейки ме да отида с нея на партито на Пабло след няколко дни.

-Не искам да те обидя, но не ми се ходи. - възразих аз.
Франческа сбръчка леко вежди и въздъхна.

-Какво ви става бе хора? - огледах се, аз ли бях хората?

-Не мисля, че съм хора, а й да бях пак нямаше да ми се ходи - сопнах й се леко.

-Не, ти и Хуан, и двамата сте се намръщили и света ви е крив. Кой ви е виновен, че не можете да преодолеете ината си и да изгладите нещата. - отворих в изненада уста.

-Моля? - глъсът ми бе леко писклив, с което подкрепих тезата й.
Тя завъртя очи и ме посочи.

-Виждаш ли? Напрежение, което не можеш да контролираш. Защо просто не си признаеш, че го харесваш?

-Не го харесвам! - отрекох аз.

-И сама не си вярваш-скръсти ръце пред гърдите си. - И Хуан каза същото, но чуе ли името ти сякаш изтръпва..
Не казах нищо, а наведох гузно глава.
Сега разбирам, защо правеше всичко това, защото не ме харесваше. Той даже си го бе казал.
Франческа, забелязала напиращите сълзи в очите ми дойде до мен и надигна брадичката ми.

-Просто се пошегувах, Хуан не е казвал това-поклатих глава в несъгласие и опитах да преглътна сълзите си, но не успях и няколко се търкулнаха по лицето ми.

-Изглеждам като глупачка.

-В същност брат ми е глупака..

След това просто и разказах всичко. За целувките, за думите... За Ава.
Смело мога да призная, че такава подкрепа както до сега не бях получавала никого, та тя даже плака с мен, каза ми най-хубавите думи, от които имах нужда да чуя и ме прегръщаше при всеки път, в който гласът ми се пречупваше от болка.
За толкова кратко време това момиче от съседската дъщеря се бе превърнала в най-добрия ми приятел.
Приятел, който и да исках преди нямаше как да имам. В онзи блестящ живот такава дума няма, интересите са над всичко, докато тук всичко е различно.