Влюбена във вампир

Отровата във вените ми

Събудих се в прегръдките на Джонатан, поогледах се и веднага се сетих за страхотната идея да му направя закуска.

Хммм... какво ли обичат вампирите? Казах си с лека усмивка.
Мислих...
Мислих...
Но за съжеления нищо не измислих. Да му направя ли палачинки или да отскоча до магазина за някакви сладки..? да реших го, ще бъдат сладките.
Леко повдигнах ръката му и бързо се отдръпнах от прегръдката му,много нежно го целунах по челото и много тихо започнах да се оправям.
Облякох рокля, нахлузих дълги ботуши и сложих дънково късо яке,не исках да прекалявам с грима и нанесох тънка очна линия и розов гланц за устни, накъдрих леко косата си и потеглих.
Вървееки си мислех, какво се случи в последните 2 седмици:
Върнах се, влюбих се,бях отвлечена, преследва ме вампир и разбрах че съществуват такива.
Чудех се дали ако стана вампир Брад ще продължи да ме следи или ще се опита да ме убие с дървения кол.
Страннен глас попречи на мисленето ми.

Странното момче :Хей съжелявам, но можеш ли да ме опътиш до някакъв  магазин за цветя?

-Да, разбира се!
Малко по надолу има, но мисля че вече е затворено.

Странното момче: Много благодаря, как мога да ти се отплатя?

-Като ме оттървеш от шибаните проблеми които имам...

Странното момче : Моля?

-Не ми обръщайте внимание.

Странното момче: Леле...
Хубава, но луда,странна комбинация.

-Да, наистина.
Много съжалявам, но трябва да вървя.

Странното момче - Може би някой ден ще се видим, а поне мога ли да узная името ти?

-Ели...
Телефонат ми звънна и усърдно започнах да го търся из дамската ми чанта.

-Много съжелявам, но наистина трябва да тръгвам.

Продължих да ходя, докато търся телефона си, и най накрая го открих.

Ох, майка ми ми звъни.

-Да, мамо. Слушам те.

Майка ми: Какво правиш?
Каза мило тя.

-Нищо отивам до магазина.

Майка ми- Гладничка ли си.

-Не, исках да взема хляб и мляко.
(Нямаше как да и каже, че вампира в който съм влюбена спи в стаята ми и че искам да му направя закуска.)