Преди сърцето ми цяло беше
Тогава то не ме болеше.
Време мина,
то изгаси своята камина.
Отново тъга обзе го,
цялото, че чак, раздели го.
Отново започна да се пропуква.
Казах му:" Спри, потърпи.
Силно бъди! Скоро отново
цяло ще бъдеш ти!".
Да, но, уви, отново сгреших-
Светът можел да бъде измамен,
я пък ти.
Едва те закрепих,
крехтото ми то.
Отново туптеше ти,
в очите ми нямаше сълзи.
Щастието ми отново отвори
всички затворени врати, но
отново се натъжи.
Нараниха те до основи,
отново ти се затвори.
Една усмивка те развесели.
До небето се извиси...
Ала, уви, отново започна
да се свиваш ти.
Отново счупени
сърца, сълзи.
Отново щастието напусна
твоите стени.
Въпросът ми сега -
кога отново
ще усетиш
топлина?
-MartinaBo15( Февруари 2k19)
YOU ARE READING
Моето истинско "Аз"
PoetryТова исках да го създам още преди месеци. Първо мислих да бъде разделено на три части- рисунки, снимки и мисли, но накрая, окончателно, реших да събера всичко на едно място. Рисунките са драскани вкъщи, снимките са направени с телефон, а мислите са...
