𝐚 𝐬𝐞𝐜𝐫𝐞𝐭 𝐬𝐨𝐧𝐠 𝐟𝐨𝐫 𝐲𝐨𝐮

twenty.

WARNING:
SELF HARM

Четете на свой риск :)

minho
bts - the truth untold
обичам те
толкова много
лека нощ, сънг
спи спокойно.

   Студената вода изпълни ваната. Плачещото момче вкара единия си крак, настръхвайки, заради тръпките, които минаха по тялото му. Ножът бе в лявата му ръка, която трепереше заради нещото, което щеше да се случи преди малко. Да бъде честен, беше го страх. Знаеше, че рано или късно щеше да съжали за решението си, но... Искаше тъпата болка да спре, искаше да изчезне. Беше мислил върху това толкова дълго време. Най-накрая щеше да се осъществи, а него го беше страх? Страхливец.

   Стисна очи, потяпяйки се във водата. Погледна ножа, който все едно му казваше "Давай. Използвай ме. Заличи болката с куп още грозни белези, Минхо.", и го направи. Беше бързо. Една линия. Само една линия бе нужна, за да се появят капки кръв, които в последствие слизаха надолу, падайки във водата, оцветявайки я в светло червено.  

   Не усещаше болка. Окото му не трепваше, докато правеше втората линия - бавно, за да се наслади на гледката как умира бавно. Как изчезва. От втория разрез бликна повече кръв, а водата придобиваше по-тъмен нюанс на червеното. Харесваше му. Да наблюдава водата как с всяка капка кръв става все по-тъмна и по-тъмна, как с всеки разрез усещаше, че умира. Как бавно изчезваше от този свят, а в момента Джисънг сигурно се наслаждава на песента. Или бе навън с приятелите си. Как ли щяха да реагират Хьонбин, Техьонг и Йосанг, когато разберат, че най-добрият приятел на Джи се е самоубил заради годините несподелена любов и проблемите, за които никой не знаеше? 

   Още един, и още един, и още един, и още един.

   Зави му се свят и затвори очи, припомняйки си последния щастлив спомен с любимият му. Нямаше да забрави тази усмивка, бузите, когато ядеше, нямаше да забрави пухкавата коса. Нямаше да забрави и самият него, макар че бе разбил сърцето му на милиони парченца и му позволяваше да прави това. Хан Джисънг. 

   Прекрасно име, също като притежателя му. 

   Минхо изпусна ножчето.

   Усещаше клепачите си натежали, нямаше сили да ги надигне, за да зърне за последен път светлината на лампата.