Гледна точка на анонимен
Въздухът беше чист. Духаше лек приятен вятър. Усещах движенията на мравките, чувах по-силно песните на щурците. За първи път се зарадвах, че съм такъв. Не се обвинявах, че убих стотици хора. Приех се. А тя дали ще ме приеме, когато разбере какъв съм? Изобщо трябва ли да разбира?
Твоята гледна точка
Не можех да заспя. Обичам когато роси, но не и проливните дъждове. Карат ме да се чувстам самотна, изгубена. Изгубена в мислите, за които не искам да си мисля.
Чаках го да се върне. Исках да видя лицето му. Да дойде до мен и да ми каже, че няма от какво да се боя, че той ще ме пази. Исках моя Джимин тук. Брат ми е, на него споделям най-много. Да, обичам Тае и Джун. Но Тае се държи като дете и не приема нищо на сериозно. Намджун... Ами той... Прекалено сериозен е. Почти не си говоря с него.
Гледна точка на анонимен
Пак не може да спи. Сигурно отново чака онзи Джимин. Знам, че е нейн доведен брат, нямат кръвна връзка и пак имам чувството, че тя изпитва нещо повече. Не разбирам какво вижда в него. По цял ден си говорят и се смеят двамата. А мен...
Аз се крия в сенките, защото... Така трябва. Трябва да я предпазя от самия себе си. Може би трябва да забравя за нея. Да започна на чисто. Но... Дали наистина мога да го направя?
Здравейте! Знам, че главата е доста кратка, но засега само толкова трябва да напиша. Кажете ми дали се получава добре. Благодаря ви! 💜
YOU ARE READING
Братята ми са чудовища (BTS and reader)
Vampire"Когато тъкмо се бях унесла, чух шум от стаята на момчетата. Реших, че няма смисъл да ходя... Понякога наистина много мразя любопитството ми... Шумът ставаше все по силен, усетих как дланите ми започват да се потят, за момент спрях да дишам. Какво...
