"Когато тъкмо се бях унесла, чух шум от стаята на момчетата. Реших, че няма смисъл да ходя... Понякога наистина много мразя любопитството ми... Шумът ставаше все по силен, усетих как дланите ми започват да се потят, за момент спрях да дишам. Какво ми ставаше? Приближих се до бялата врата, отворих я леко. Това, което видях щеше да остане в спомените ми завинаги..." А може би не? Ще разберете ако прочетете...
5 parts