His deadly kiss

68 💎

- Хьонг, недей! - извика русото момче, но брат му беше непреклонен.

- Казах ти какво ще стане, ако ми се пречкаш - процеди Мунбин през зъби, влачейки го за ръката по коридора.

- Пусни ме! - изхленчи Джено, тъй като той го стискаше наистина здраво.

Бин продължи напред, без да обръща внимание на молбите му, сякаш изобщо не му пукаше, че го боли.

Джено беше паникьосан. Брат му беше разбрал, че той крие истинската същност на Спасителя и сега гнева му се усещаше от километри. Какво щеше да прави? Как щеше да помогне на Ронджун? Бе се старал толкова много да го запази в тайна, а то...

Първоначално реши, че Шинби е казала на брат им, но тя обеща да не го прави. А винаги държеше на думата си. Тогава как бе научил?

- Тук ще стоиш - нареди Мунбин и го бутна в стаята му, хващайки дръжката на вратата.

- Ще ме заключиш тук ли?! - сопна се по-малкия.

- И още как. Радвай се, че само това е наказанието ти.

- Наказанието ми?! И какво точно съм направил?!

- Предаде семейството ни - той го изрече презрително, сякаш му горчи на езика. - Знаеш, че това се наказва много по-сурово.

- Но...

- И дори не си и помисляй да излизаш през прозореца - предупреди брат му. - В противен случай, ще направя всичко възможно да убия онова момченце и да ти го доведа. Ясен ли съм?

Джено сведе глава и кимна послушно, сетне по-големия затръшна вратата и врътна ключа от външната страна.

Мамка му, мамка му! 

Ами сега? Какво щеше да прави? По дяволите, беше същински слабак. Увереността му беше само в думите, на практика не можеше да стори нищо. Дори да защити човека, когото обича.

Свлече се надолу по стената и скри глава в коленете си. Мунбин бе взел и телефона му, не можеше да се обади на Ронджун и да го предупреди. Още в началото трябваше да му каже истината, още когато започна да има съмнения кой е той всъщност, трябваше да му обясни. Но не. Реши, че така ще е по-добре за него.

Сега любимият му беше в беда и вината тежеше изцяло на неговите рамене. Само Мунбин да не беше разбирал...

***

- Ще те оставям да готвиш по-често - Нана въздъхна доволно и се облегна назад в стола, потупвайки пълния си стомах.