Мислех си.
Той никога няма да ме остави.
Няма да ме предаде но какво се оказа.
Че той е като всички други.
Защо му беше нужно да го прави.
Казваше на мен и мама че, няма никога да ни остави.
А какво стана.
Той отиде при друга.
Той защо изобщо го направи.
А уж аз, мама и сестра ми бяхме най важните за него.
Ни какво се оказа че заради оная ние останахме на заден план.
Преди звънеше без да му пука за о за да ме чуе.
Но обажданията вече са много редки.
Пребира се късно, при това много късно.
И не мисли какво ни е на нас.
Не мисли какво преживяваме.
А уж казваше на мен и кака че винаги ще е до нас.
Че ще ни паза.
Че ще направи всичко за нас.
Че ще ни пази.
Но той какво направи не спази обещанието си.Какво толкова сме направили.
