Meet my soulmate |Yoonmin|

32

Юнги и Джимин се разхождаха цели пет часа навън, нямайки търпение да си подарят последния подарък.

Ходиха в парка, до река Хан. През цялото време се разхождаха като ръцете им бяха преплетени и нямаха намерение да се пускат.

Чим, разбира се, видя един лунапарк и нямаше как Юнги да му устои.

Двамата изпробваха абсолютно всички атракции и Шуга спечели една много сладка пандичка за мъника.

Ретроспекция

Юнги! Юнги! - извика Чим.

Какво има, скъпи? - погледна го Юнги като и двамата не сваляха усмивките от лицата си.

Искам тази панда! - мъника посочи една средно голяма панда и след това погледна миличко към годеника си.

Този път номера няма да мине. - отсече го вампира и му се усмихна мило. - Вече си прекалено голям за такива играчки, Чим.

Не ми ли я спечелиш ще изпия кръвчицата на всички тук, а след това няма да ти пусна цяла година! - изсъска малчото като ясно можеха да се видят пламъчетата, играещи в очите му.

Моля!? - едва не извика Юнги. Да, той вярваше на Джимин, защото кажеше ли нещо, го правеше. - Добре де, отивам да ти я спечеля.

Добро татенце. - ухили се Джимин и го потупа по дупето.

Ще видиш ти. - каза Юнги преди да отиде при човека и да му плати за играта за да спечели тази играчка на Чим.

Край на ретроспекцията

Сега двамата вървяха бавно към дома им, отново хванати за ръце и отново с широки усмивки, красящи изящните им лица, които сякаш бяха изваяни от порцелан.

Скоро двойката се прибра и Чим се събу със скоростта на светлината.

След 5 минути ела за последния си подарък. - бяха думите на Чим преди да изчезне в спалнята им.

5 минути минаха и нетърпеливия Юнги за секунди се озова в стаята им с широко отворена уста.

Чим лежеше разкрачен на леглото само по една тънка бяла ризка и една каишка, като по-големия получаваше ясна гледка към члена и входа на мъника.

Така двамата се отдадоха на една страстна и дълга, изпълнена с чувства и любов, нощ.

♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡✧♡
Реших този път да не пиша смут.
Първо: Все пак е края на историята.
Второ: Не ми се иска в почти всяка глава да има смут.

Надявам се главата да ви е харесала и моля ви, проявете разбиране. Не искам коментари от сорта на "Искам смут", " Защо няма смут?", "Напиши смут, моля те" и т.н.

Ако ви се чете смут, отидете и вижте "прекрасната" ми книга със смутове или просто намерете друга.

Не искам да съм гадна с никой. Просто казвам, че не е нужно да има смут за да бъде хубава една история.