Любов или омраза

*3*

Гери, а-аз и-исках само да видя-Гери доста се ядоса.
Гери: КОЛКО ПЪТИ СЪМ ТИ КАЗАЛА ДА НЕ ВЗИМАШ И ДА НЕ ОТВАРЯШ ТАЗИ КУТИЯ?
Криси: Гери, много съжалявам.
Гери: Повече не го прави. Ясно?
Криси: Ясно, но какво толкова има в тази кутия, че да не ми даваш да видя какво има?
Гери: Някой друг път ще ти кажа.
Криси: Когато си готова да ми кажеш ще те изслушам.-Криси прегърна Гери и Гери вече се успокои.
Гери: Радвам се, че те имам.
Криси: Аз също. Обичам те.
Гери: Аз също. А сега дай да ти сложим лепенката.
Криси: Добре.-Криси седна на леглото и Гери и сложи лепенката.
Гери: Тази вечер ще спиш тук.
Криси: Амии добре. Само трябва да кажа на майка ми.
Гери: Обади и се сега.
Криси: Ок.-Криси си взе телефона и набра майка си. След няколко секунди майка и вдигна.
*разговора*
Криси: Ало мамо.
Майка и: Ало маме. Станало ли е нещо? Добре ли си?
Криси: Добре съм. Спокойно. Исках да ти кажа, че днес ще спя у Гери. Нали няма проблем.
Майка и: Разбира се, че не. Щом искаш добре, но не правете глупости хах.
Криси: Не можем да обещаем. Хайде ще затварям. Обичам те.
Майка и: И аз теб. Чао.
Криси: Чао.
*край на разговора*
Криси: Може да остана. А какво ще правим?
Гери: Ами не знам. Добре че първия учебен ден се пада петък. Така може да останеш и до неделя.
Криси: Успокой се бе.
Гери: Добре де. Искаш ли да отидем в парка.
Криси: Да хайде.-Криси и Гери излязоха от къщата и отидоха до магазина. Когато влязоха се запътиха към напитките.
Криси: Гери, хайде да вземем кола.
Гери: Добре, ще вземем и пуканки.
Криси: И сладолед и чипс.
Гери: Разбира се. Мисля, че взехме всичко. Да отиваме на касата.
Криси: Ок. Чакай!
Гери: Какво?
Криси: Да вземем картофи. Да си направим пържени картофи.
Гери: Ок.-Криси взе картофите и след това отидоха на касата. Когато излязоха от магазина се прибраха. Направиха си картофи и си пуснаха филм. Няколко пъти Гери се стряскаше и от стрес се гушкаше. А Криси не спираше да се смее.
Гери: Защо се смееш?
Криси: Защото те е страх и не спираш да ме гушкаш. Още малко ще ми искараш въздуха.
Гери: Сори. Колко е часа?
Криси: 23:46. Кога стана толкова късно?
Гери: Еми явно е станало. Хайде да лягаме.
Криси: Добре.-Криси и Гери се качиха в стаята.
Криси: Къде ми е шибаната пижама?
Гери: Хахаххаха под възглавницата на твоето легло.
Криси: Защо не ми каза, че онова легло е мое?
Гери: Ами ти винаги като си у нас спиш на това легло и затова то вече е твое.
Криси: Благодаря.
Гери: Моля.-Криси и Гери си сложиха пижамите и легнаха.
Криси: Лека нощ.
Гери: Лека.-Криси легна, но Гери не успя да заспи. Гери си пусна нощната лампа и взе тайната кутия. Гери я отвори.
*в мислите на Гери*
Все някой ден ще трябва да кажа на Криси какво има в тази кутия. Но ако и кажа тя може да се изплаши. В тази кутия има...

Хееей хоорааа кво става? Как сте? Сигурно се чудите какво има в кутията. Хахахаха ще трябва да чакатее. Хихихихи. Съжалявам за грешките. После ще има част. Обичам ви чаооо