5 Част

3.2K 102 1
                                    

---След 1 час---
Стоях и си играх на телефона, когато чух Техьонг да излиза от стаята си.
-Хайде, ще те закарам. - каза той, леко залитайки.
Явно все още не беше изтрезнял.
-Техьонг, пиян си. Няма да те оставя да караш.
-Ти не можеш да ми забранявай. - повиши тон.
-Не ти забранявам. Защитавам те. А и мога сама да се прибера.
-Няма! Аз ще те закарам.
Дойде и ме хвана за ръката. Аз го дръпнах и той се озова на дивана. Явно беше отслабнал от алкохола. Отпусна се и затвори очи. Сложих една възглавница в края на дивана и го накарах да легне. Успях да намеря някакво одеяло и го завих. Техьонг хвана ръката ми и ме дръпна. Легнах до него, а той ме прегърна и ме притисна към себе си. Усетих как зарови главата си в косата ми.
-Хюн Дже. - каза тихо той. - Не искам да ме мразиш.
-Не те мразя.
-Напротив. Отдавна те наблюдавам. Скромна и тиха си. Тормозя те, а ти нищо не казваш, нито правиш. Дори не се съпротивляваше, когато реших да те използвам за секс. Или ти харесва, или те е страх от мен. Ако е второто, значи ме мразиш много.
Обърна ме към себе си. Не спираше да ме гледа в очите.
-Не съм го казвал, но си много красива.
-Пиян си и не знаеш какво говориш.
-На теб ти се иска да е така.
-Защо съм ти?
-Казах ти вече. Интересна си ми.
-В мен няма нищо интересно.
-Никога да не съм чул отново да казваш такова нещо. - погледна ме сериозно.
Не казах нищо. Не знаех как да реагирам. Не знаех дали въобще говори истината. Беше пиян и си личеше.
-Харесвам те. - усмихна се.
-Какво? - погледнах го шокирано. - Защо?
-Преди ми беше безразлична, но след всичкия този тормоз... Ти не направи абсолютно нищо и разбрах, че си различна и специална. Не знаех как да се добера до теб. Исках да си моя. Исках всичко твое да е мое. Дори тялото ти.
Как точно трябваше да реагирам на това признание? Никога не съм си мислила, че ще чуя такова нещо от него. Не беше типично за него.
-Хюн Дже, бъди моя!
-Техьонг...
-Моля те!
-Пиян си. Трябва да си починеш.
Опитах се да се измъкна от ръцете му, но той ме беше хванал много здраво. Доближи ме колкото се може повече към него и ме целуна. Преплетох пръстите си в косата му и отвърнах. Преобърна ни и се озовах под него. Започна да целува врата ми бавно и нежно. Аз затворих очи и изстенах. Беше ми толкова приятно. Оставяше мокрите си следи навсякъде по врата ми. Засмука и след 1 минута се отдръпна. Бях сигурна, че е останало петно. Той се усмихна и облиза устните си.
-Сега вече ще знаят, че си моя. Както и ти. - явно беше много доволен.
-Техьонг, сега какво ще обяснявам на нашите? Ами на брат ми?
-Не е нужно да го прикриваш.
-Напротив. Нужно е. Брат ми ще полудее, когато го види.
-Ще кажеш, че един доста добре изглеждащ младеж ти го е направил.
-Ти не си добре.
-Може би малко.
Избутах го и станах. Отидох пред едно огледало и го погледнах. Не беше много голямо, но пак се виждаше. Как щях да го прикрия сега? Просто супер!
---След 2 часа---
Вече бях пред нас. Молех Техьонг да не кара, но той така и не ме послуша. Взе ключовете, потегли и сега сме тук. Дебела глава.
Тръгнах да слизам, но той ме спря. Погледнах го въпросително. Техьонг се доближи и ме целуна. Усмихна се и ме пусна.
-До утре. - казах и слязох.
Влязох вкъщи възможно най-бързо. Облегнах се на вратата и въздишах тежко. Нямаше никой и успях да вляза в стаята си без да ме видят. Заключих се и легнах на леглото ми. Защо сърцето ми биеше толкова силно? Техьонг, какво правиш с мен?
Докато лежах и мислех, телефона ми завибрира. Извадих го от джоба и го погледнах.
Т:Утре ще те взема. Искам да те заведа на едно място.
Аз:Техьонг, не мога да отсъствам от училище.
Т:Аз ще се погрижа за това.
Аз:Не може ли след това?
Т:Не.
Аз:Защо не?
Т:Защото, ако е след това изобщо няма да те пусна да си тръгнеш.
Той да не би да ме изнудваше? Как така няма да ме пусне да си тръгна?
Аз:За какво говориш?
Т:Утре е петък и, ако искам мога да те задържа вкъщи.
Аз:Още ли си пиян?
Т:Говоря ти сериозно. Или идваш с мен сутринта, или цяла вечер ще си с мен.
Аз:А как ще обясня на брат ми за това, че ме е нямало?
Т:Ти май искаш да си цяла вечер с мен.
Какво всъщност наистина исках? Дори аз не знаех. Когато бях с него сърцето ми сякаш беше на маратон, а когато бях далеч от него сякаш ми липсваше нещо. Какво ми ставаше, по дяволите? Но не можех да отсъствам от часовете. Имах стипендия, която не исках да загубя, заради него. А и не знаех какво щях да кажа на Куг Ду.
Т:Хайде. Ще бъде забавно. Аз ще се оправя с брат ти и училище.
Аз:Къде, по дяволите, искаш да ме водиш?
Т:Утре ще видиш. Хайде. Кажи „да“.
Аз:Ох, добре.
Така си знаех, че ще съжалявам.
Т:Супер! Утре в 7:30 те чакам пред вас.
Каква грешка правех..
---7:30---
Излязох пред нас и го видях да ме чака с лъскавата си кола. Поех си дълбоко въздух и тръгнах към колата. Влязох вътре и го погледнах. Усмихваше се. Нещо необичайно.
-Добро утро. - поздрави ме.
-Добро утро.
Доближи се и ме целуна. Погледна напред и потегли. Минаха се 10 минути и вече виждах как излизаме от града.
-Ще ми кажеш ли къде отиваме? - попитах го.
-Предпочитам да е тайна.
-Защо?
-Ако ти кажа няма да е изненада.
-Ще ми кажеш ли поне как се оправи с училище?
-Един мой роднина е директора и ми одисва на акъла, когато поискам нещо.
-А с брат ми?
-Той е с момчетата и дори не е на училище.
-Техьонг...
-Спри да ме наричаш така. Мразя да ми казват така.
-А как искаш да ти казвам?
-Тете? Тае? Както ти харесва.
Засмях се и извъртях очи.

Sex or something more Where stories live. Discover now