Есосайс

Част 3 - "Есосайс, училище за магьосници."

Слушам майка си внимателно. Магическа способност? От кога живеем във фентъзи свят? Вярно, че като дете мечтаех да съм в света на Хари Потър и да уча в Хогуортс, но това... това бе прекалено реалистично. Толкова реалистично, че ми е трудно да го приема. Разумът ми казваше, че не трябва да съм на свобода сред нормални хора, а да бъда облечена в усмирителна риза и затворена в малка стаичка в някоя психиатрия.

Колкото повече слушам майка си, толкова повече въпроси имам. Защо аз? Какво ще стане с мен, ако някой разбере? Как ще крия силите си? Изправям се от леглото и майка ми спира да говори, след което заставам пред прозореца и се вглеждам навън. Виждам къщите отсреща и се чудя какво да правя.

- Знам, че звучи налудничаво, Сейдж. - изрича майка ми тихо. - И аз не предполагах, че ще притежаваш такива способности.

- Кой от вас двамата е такъв, мамо? - питам, обръщайки се към нея. - Кой от вас двамата е магьосник?

- Никой. - отвръща и свежда поглед. - Тези способности се предават от поколение на поколение в моето семейство. Знам, че прабаба ми имаше подобни сили, баба ми и майка ми също са били такива.

Тя замълча. Знам, че има още, но нещо ѝ пречи да ми каже. Нещо я мъчи, но не мога да разбера какво. Майка ми по принцип не винаги показва емоции, но щом стане въпрос за нейното семейство, става по-тъжна. Знам, че се е случило нещо, но нито тя, нито татко са ми казвали. Приближавам се до нея и поставям ръка върху ръцете ѝ, след което се усмихвам.

- Знам, че има още нещо, мамо. - казвам. - Ти винаги си ми давала добри съвети и сега ще те посъветвам да споделиш онова, което ти е на сърцето. Достатъчно голяма съм, за да те разбера.

Тя ми се усмихва, но поклаща глава. Очевидно това, което таи в себе си доста я измъчва и се страхува да сподели. Замислям се за минута и се сещам за онова, което може да ѝ помогне да си развърже езика. Казвам ѝ, че ще се върна след малко и излизам от стаята си. Отивам в кухнята и отварям хладилника. Взимам голямата кофичка шоколадов сладолед с парченца шоколад, сметаната и половината бутилка Baileys. Слагам всичко върху един стъклен поднос, взимам две чашки за шотове, две лъжички и се качвам горе.

Знам, че една от силите ми е да местя предмети с мисълта си, но дали бих могла да отворя вратата? Концентрирам погледа си над дръжката на вратата и след секунди тя слиза надолу и вратата се отваря. Невероятно.