На крилете на пеперудата

Без крила

Отеква звън от камбана.
Пладне настана.
А ние рубиненочервени мечове в ръцете си държим
и за жертвите си не тъжим.

Но ядат ни по-страшни демони от съвестта.
Има по-скръбни вести от смъртта.
Кръвта е нашият прероден дом,
завързани сме за метален стол.

Нямаме съзнание, нямаме души.
Няма нещо, което да ни сломи.
Бродим все напред през дебрите гъсти,
изход няма от човешките простъпки.

Родени сме под кървав кръст,
бродим сред рохкавата червена пръст.
Няма нещо, което да може да ни спре.
Ние сме на Смъртта вестители.

Ето, вижте ни. На коне пристигаме.
Черни сенки вият се около телата ни.
Алени камъни блестят на нашите глави.
Смъртта ни приласква към себе си.

Не си мислите, че сме от злина изтъкани,
тук сме, за да изцелим земните ви грешки.
Но всяко нещо има си цена,
равнява се тя на живота.

На земята слязохме, за да ви спасим,
защото виждаме как злината приижда.
Пред вашите домове и във вашите сърца се тълпи
и да ви превземе иска.

Но ние нямаме крила,
защото нямаме и душа.
Затова бродим на катранените си коне,
убиваме безмилостно навред.

Ще ни сметнете за дяволи черни,
но истината е, че сме ангели неверни.
И все пак имаме цел сред вас
и тя е да изкореним греха ви пръв.