Неочакваният шум от долният етаж внезапно накара Мелани да подскочи. Стори й се сякаш скъпа ваза или тежка, стъклена вещ се беше счупила. Бе чакала дълго, време беше да слезе. Момичето побърза да вземе дрехите си и да ги облече отново. Вече от три дена беше с тях и имаше от душ. Имаше нужда от онзи прекрасен сапун с опияняващ аромат на билки.
Погледите бяха приковани върху нея, щом я забелязаха да слиза по стълбите с известен страх. Хари беше хванал Найл за раменете и му даваше успокояващ поглед. Не зависимо дали се бяха сбили предишната вечер, Хари винаги беше до Найл, помисли си Мелани на мига. И двамата се обърнаха към нея, веднага щом чуха стъпките й. Флориан, на не много далече от тях беше стоеше, скръстил ръцете си, на лицето му имаше по-сериозно изражение от всякога. Той внезапно вдигна глава към момичето и сбръчка вежди, докато устните му образуваха тънка, права линия. Беше ядосан, заключи Мелани наум. Тя хвърляше объркани поглед и на тримата, очите й изглеждаха големи, тъмни и непроницаеми, такива каквито бяха и вчера. Флориан рязко пое дъх, за да възстанови самообладанието си. Вероятно едвам се сдържаше да не я хване под ръка и да се изнесат заедно от шибаната къща. Найл не скри усмивката си.
- Спящата красавица се е събудила. – изкоментира той на висок тон и спечели обиденият поглед на Мелани. Тя не знаеше какво да мисли, как да действа сега, когато бе изправена срещу човека, на който държеше повече от себе си и пред човека, към който изпитваше единствено неподкупена и нежна страст. Дори не се помъчи да изтълкувате думите на Найл, точно сега й се струваха безсмислени. Чувстваше се неловко, стоеше мълчаливо срещу тримата вече здраво стъпила на земята.
- Какво правиш тук, Фло ? – попита тя съвсем тихо. Гласа й се пречупи и тя насила довърши изречението. Найл отмести моментално поглед към Флориан, който напрегна мускулите си и показа фалшива усмивка.
- Не е ли очевидно ? Идваш с мен, Мел.
- Как така ?
- Просто е. Побърках се с мисли за теб, предположих дори, че си направила нещо нередно, защото не си се прибирала у дома, но ти..до колкото забелязвам си прекарваш доста добре тук, с неговата компания. – Флориан изглежда не си поплюваше. Той без да го погледне посочи Найл с пръст, който се зарадва при мисълта за предишната вечер и се ухили.
