~•Don't touch my toy•~

1 част

- Хайде скъпи по-бързо! Гостите идват!

Госпожица Йо търчеше из коридорите на дома си и оправяше последните щрихи по празничната окраса по случай рождения ден на сина си- Кихьон. Той ставаше на една годинка и както всяка майка, тя искаше всичко да е специално.

- Здравей тате.- поздрави го господин Йо и приветства баща си в дома му, дарявайки го с прегрътка.
- Здравей сине. Как е внукът ми?
- Щастлив е! Играе си.
- Хайде да влизаме. Ухае страхотно.
- Така е когато прекрасната ми съпруга готви.

Двамата тръгнаха навътре,  влизайки в трапезарията, където ги чакаше и останалата рода.

Обяда започна и всички затропаха по чиниите си с вилици и ножове. Говориха си, смееха се. Какво по-хубаво от това да си със семейството си на такъв хубав празник?

- Време ли е за подаръците вече?!- попита лелята на Кихьон.
- Да! Нека да ги видим.- каза майка му.

Всички отидоха в стаята на детето където то спеше спокойто. След като всички му се нарадваха най-сетне дойде и времето за подаръците.

- Е Кихьони... това е от мен. Надявам се да ти хареса.- каза дядо му.

Баща му хвана малката кутийка и я отвори. Вътре имаше малка плътнена торбичка със златни нижки по нея.

- Какво е тава татко? Изглежда прекрасно.
- Това е твоята торбичка. В нея ти сложи първото си паднало зъбче. Сега и Кихьон ще го направи.
- О благодаря ти! Аз защо не знаех за тази торбичка?

Всички се засмяха. Дойде време за втория подарък.

- Ето, че и този момент дойде... не мислех, че ще е скоро.- пошегува се приятеля на господин Йо- от мен ще има ето това- той подаде един голям плик към родетелите.- отворете го когато всички си тръгнем.
- Ха! Благодаря ти братле!
- За теб винаги.

Всички погледнаха към чичото и лелята на малкото дете в очакване и те да дадат своя подарък.

- Е.. от нас е ето това мече. Надявам се да му хареса.
- Ооо сигурно ще му хареса- възкликна майка му- та то е прекрасно.

Жената сложи играчката при Кихьон и даде знак на всички да излезнат от стаята, за да може той да спи спокойно.

***

- Мамо! Къде е Чангхьон?!
- Мисля, че е в стаята ти. Защо?
- Защото го няма никъде.
- Ол! Аз го изпрах и сега съхне на терасата.
- Ох тате упаших се, че съм го загубил.
- Хаха бъди спокоен сине. Той винаги ще е до теб.

Деветгодишното момче се засмя и заподскача насам-натам въвличайки се отново в играта си.